автор: tanyaivanova

На един хладилник зад стените
живееха си кубчетата с лед.
Навън изреждаха се шумно дните -
при тях цареше сила, власт и ред.

Понякога във ледената форма
наливаше създателят вода.
Тогава по природна норма
множеше се ледовната рода.

А други път открехваше вратата
неумолимият и вечен ледовъд
и сбъдваше на някое мечтата
да види що светът е и отвъд.

Но никой от света не се завърна
да им разкаже за живота вън
и страх необясним ги бе обгърнал
в оковите на тленния им сън.

И тъй във сладка дрямка упоени,
в прегръдката на тъмнината,
в студеното уютно приютени,
посрещаха със ужас светлината.

Отвън на слънце бавно се топяха,
но слети във едно със течността,
изчезваше неволната уплаха
във кръговратите на вечността.