автор: tomatroev

Обикалям по твоята орбита,
неизменен от векове.
Аз пътувам, а с мене и хората,
Паралел 42.

Сутрин рано достигам морето
и на изток, на изток вървя...
И наравно със слънцето светя,
но за малко е само това.

Аз разсичам Русия и Азия
и разделям Москва от Пекин.
И умирам от жажда, наказан
със съдбата на блудния син.

После дълго се лутам самотен
и удавен в един океан -
като сън продължава живота ми:
на брега се изкачвам пиян.

И откривам по залез Америка.
Сякаш златен сега е Ню Йорк,
и протягам ръка да намеря
пак подкрепа от стария бог.

Прекосявам за миг Атлантика
и минавам по ядрен килим...
А в мрака горят светлините
на Париж, на Варшава, на Рим...

Уморен, аз от запад се връщам,
тъмна нощ е, България спи,
а Балканът ме гледа намръщен
и грижовно с ръка ме крепи.

Но, останал без сили, аз падам,
не намерил докрай свобода!
А Альоша върви по площада
и с манерка ми носи вода.