автор: Gargabela

Нещо крива си, скъпа,
тази сутрин
/като мен/
Казват - синя била си
този месец...
Нов, дълъг ден -
моят първи работен
/свърши отпускът, да,
чак не ми е
до вярване,
но така е - съдба/
А пък ти ми бледнееш.
Що така, бре душа?!
Недоспала си май че.
Ех, горката луна...
Цяла нощ си се скитала
по туй тъмно небе,
флирт с звездите и совите,
късно, нощно кафе
и над хората скитници-
блед неонов фенер
шансонно си трепкала
с дълги мигли, ма шер.
Пък сега се прозяваш май,
то и аз съм така,
късно снощи си легнах,
всъщност, беше към два,
а туй ранното ставане
си е същи кошмар,
като камък в обувката,
неочакван шамар.
Кафето изпи ли си?
Мойто аз съм почти
и е време за тръгване.
Ти недей се мръщи,
че след малко си лягаш.
Мен ме чака дъъъълъг ден.
Чао, шери. Да се стягаш.
Ииии... мисли си за мен.