Краткият път до безкрая,
немият вик на онази омая,
дето с ярост ме тегли нататък
в огнени пояси дните ме мятат.
И болката - вечната, неизменната,
тиха, кошмарно прииждаща
упорито гнезди навсякъде,
сега, по - страшна отвсякога.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|