Да бях те срещнал нейде преди век,
но Бог реши за мене друго свише.
Сега аз щях да бъда друг човек –
не този, който стихове ти пише.
Чепика лъснал, пръснат с афтършейф,
складирал бала долари на рафта,
щях да съм някой стар арабски шейх –
да вадя мед от кацата със нафта.
Понеже по рождение съм прост,
пък и дъската яко си ми хлопа,
днес нямаше да спя във трафопост,
прегърнал като дърт педал лаптопа.
Сега какво? – един старчок – с брада,
в която ти заравяш леки пръсти.
А аз пропуснах да ти кажа: – Да! –
и в храма „Невски” Бог да ни прекръсти.
До теб – щастливец, пълен идиот,
се кефя на припадащата вечер.
Разминахме се в този тъп живот.
Но другият – със теб! – ще бъде вечен.