автор: Gargabela

Аз съм счупена кукла
с уморена душа
и не съм Буратино,
нито даже Малвина.
Босонога се вмъквам
късно нощем в съня
на онез, за които
живота е кино
и по бузите пръсват
едри капки роса
от жълтите макове,
които им нося,
разтварят се устните,
лекичко - ей така,
но остават безмълвни,
не задават въпроси.
Само сутрин по изгрев
стъпкан мак ще дъхти
на далечна поляна,
окъпана в слънце.
В кафето и в чая
усмивка трепти,
разтворена бавно -
зрънце по зрънце.