автор: CKPOMEH

Още помня бръснача на дядо –
такива днес има само по филмите.
Помня как пяната тихичко падаше,
а той в огледалото ми се усмихва.

Помня лицето му – нива през август,
с бяла и мъдра, узряла пшеница.
„Всичко е вятър, детето ми – казва,
а мъглата се крие в зениците.”

После изсипваше дъжд ароматен –
да ухаят браздите на спомен за лято.
Вятърът гони мъглата в очите ми
и си спомням бръснача на дядо.