автор: pc_indi

На Радко Радков / 31.01.1940г. - 01.09.2009г./

Метафора навярно грапава,непонятна,
но и болезнено достоверна-
поета често е пъстра пинята
на дървото на живота окачена.
Когато небето има рожден ден.И торта...
И пали,и духва свещички-звезди,
брули пинятата това дете- Животът
с екзалтирано слепи и гладни очи.
И посипват земята лакомства- стихове-
за всички гости на този свят.
А в летежа унесени Големите принцове
броят овци и мислят за рози и похлупак...
Додето падне вече празното тяло
с най- лекия удар свалено
и небето- като саван бяло,
го замълчи.Кротко и благословено...
Тогава се вдига към небето протегната
от перце по- лека и бяла душата,
а думите му- по- тежки от него,
остават да хранят и порастват земята.

* * *

Чести рожден ден,небе!
Върна се в теб Големият принц...
Малката му планета свети.
Прибра се при теб твоето звездно дете
без думи,без глас, без куплети-
всички стихове тук остави-
златна жила- да отлеем пендара
и с нея,със завещаната обич,
да закичим като него България.