автор: Albatros

Не знам да вярвам, или да не вярвам? –
но днес съм изключително смутен.
Из между всички граждани на Варна
за почетен! – избраха точно мен.

Закичиха ме с лентата на кмета –
и лично кметът с реч ме поздрави.
Цял град го чу: – От днеска на Поета
вовеки по вода да му върви!

Не ща вода! – развявам из Всемира
два лакътя разчорлена брада.
Да бе почерпил кметът тарга бира! –
най-после да ми тръгне по вода.

Безброй авери, близки и колеги
ме гледаха в очите – като Бог.
И триста безотказни привилегии
изсипаха ми се като от рог!

Безплатна баня. Кино и театър.
Кеф ти басейн. И градски автобус.
И вредом взеха да ми правят вятър –
да ме цитират цял ден наизуст.

А аз – какво? Прибрах се пак – да пиша,
че друго, май, не мога въобще.
Без да се питам в святата си ниша
дали изобщо някой ме чете.

Започне ли поетът да се врежда
със благинки, да тъне в златна кал,
за него няма никаква надежда –
и го пиши завинаги умрял!

Здравей, живот, и ти – проклета карма!
До днес за всичко с теб се разплатих.
Аз – почетният гражданин на Варна,
ви подарявам този светъл стих!