Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 451
ХуЛитери: 6
Всичко: 457

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: mariq-desislava
:: Elling
:: marathon
:: Albatros
:: liulina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрез клоните на ореха
раздел: Разкази
автор: CheGuevara

„ Ще си тегля вече въжето...Писна ми да съм никой...Край...“
Сухите жилави ръце на Горан се присегнаха към най-долните клони на вековния орех, вкопчиха се здраво в тях, а босите му пети дадоха тласък на тялото нагоре към върха на дървото...
То въже нямаше – струва доста пари, но се надяваше дебелият шнур, който панталона му, да го издържи...
Дясна ръка, лява ръка, тласък на петите...И Горан пълзеше бавно нагоре.
Гълъбите и гаргите по клоните подскачаха от крак на крак и с нескрито любопитство наблюдаваха тази странна птица, която напираше към тяхното пернато царство. Усещаха неясен мирис на спирт и пот и това ги възбуждаше още повече...
Силите го напускаха и Горан спря да си вземе дъх. Седна, провеси крака на дебелия клон и избърса потта от челото си, която като река напираше надолу към земята. Сърцето му барабанеше лудо под излинялата риза.
Земята под него изглеждаше далечна и нереална.
Клошарите на пейката до чешмичката прехвърляха от ръка на ръка шишето с разредения спирт, но явно глътката им не беше лека и те често сподиряха със замъглен поглед Горан там, високо сред клоните.
Майките и бавачките припряно подвикваха на дечицата и някак гузно се мъчеха да не поглеждат нагоре.
Бабите по-надолу на сенчестите пейки каканижеха нещо уплашено и не откъсваха поглед от катерача.
Светът и след него ще си е същият. Щеше да липсва само на аверите, но и те след ден-два щяха да го прежалят. Така е в живота. Чак му стана жал за самия него, че ще се стопи в безкрайността като снежинка върху топлата румена бузка на дете...
Въздъхна и продължи нагоре. До върха оставаха още няколко силни тласъка на петите по сивкавата напукана кора на ореха.
Съгледа един здрав клон над главата си и със сетни сили се придърпа до него. Седна и се опря на ствола. Време е. Развърза шнура и го издърпа. Широките панталони едва не се свлякоха на земята. С треперещи пръсти направи примка и я преметна през врата си. Привърза края на шнура към един го-горен клон, прекръсти се и...напрегна шия. Чу се едно „пук....“ и шнурът се скъса...
Доплака му се. И да се обеси не може. Остава сега само да седи тук на дървото, докато от жажда и глад тупне като кух орех на земята под него.
Затвори очи и се облегна на дънера. Над него – Бог, под него – враждебната земя-живот, край него само шепот на листа и любопитни птици.
Чувстваше се празен, ненужен и жалък.
Лъчите на залязващото слънце го гъделичкаха ласкаво пред клоните и той задряма, примирен...
Стресна го неспокойният глъч на гълъбите около него. После изпищя сирена на линейка, пригласяше й полицейска кола...С грохот наблизо се закова и пожарникарска машина.
Горан погледна тогава надолу и се стресна. Около дънера на ореха цялата земя беше изпълнена с хора. Те ръкомахаха, викаха нещо неразбираемо и сочеха към върха на дървото на притичалите няколко полицаи.
Не можеше да е истина. Той беше забелязан. Светът под него не го пускаше при Бога. Искаше го долу, на земята, при себе си.
Една сълза се търкулна по мургавата буза на Горан и тя заблестя, целуната от един сетен слънчев лъч.
Когато след малко пожарникарската стълба достигна до него и две здрави ръце внимателно го поеха и понесоха надолу към живота, Горан вече неудържимо плачеше, но това не бяха обичайните пиянски сълзи.Имаше нещо ново в лицето му и то напираше неудържимо.
За първи път от много години Горан се чувстваше нужен, закрилян и щастлив...

Ружа Велчева


Публикувано от alfa_c на 26.08.2012 @ 13:37:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

10.04.2021 год. / 21:59:15 часа

добави твой текст
"През клоните на ореха" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: През клоните на ореха
от zaltia на 26.08.2012 @ 14:08:03
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжни са клоните понякога Ружа...
Тъжна е и историята която си ни разказала...но и замисляща...
Поздрави приятелко!


Re: През клоните на ореха
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 26.08.2012 @ 14:22:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
+Краси,толкова малко понякога е нужно на човека,за да се почувства значим и щастлив!...Поздрави и от мен,приятелю!

]


Re: През клоните на ореха
от doktora на 27.08.2012 @ 15:17:13
(Профил | Изпрати бележка)
!!!
Да, РУЖ-ЧЕ, имаме нужда да се чувстване закриляни и значещи нещо за някого...от детските години е това незатихващо чувство...когато сме кърмени лелеяни и милувани...

Никос, псхоаналитикът;)


Re: През клоните на ореха
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 27.08.2012 @ 15:52:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти,Док!...Ти си сърцевед и психоаналитик и си почувствал цената на тази светла сълза, търкулнала се по бузата на несретника!...Нямаш ли път към сушата,Капитане?...А аз все така бленувам морето!...Руж/ЧЕ

]


Re: През клоните на ореха
от doktora на 27.08.2012 @ 22:50:08
(Профил | Изпрати бележка)
...към сушата ли...евентуално при захлаждане хех...към събота неделя понеделник...дай Боже, РУЖ-ЧЕ!

]


Re: През клоните на ореха
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 27.08.2012 @ 22:57:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Непременно се обади!...Все ще намерим време да споделим по едно силно кафе!...

]


Re: През клоните на ореха
от LATINKA-ZLATNA на 01.09.2012 @ 11:06:47
(Профил | Изпрати бележка)
"Една сълза се търкулна по мургавата буза на Горан и тя заблестя, целуната от един сетен слънчев лъч."

Вече много рядко се среща човещинката, Че!
Народът ни е стигнал до отчаяние!...
Но все още има надежда - сълзата на Горан, докосната от слънчевия лъч свети!... Природата не ни е изоставила!

Приятен ден!


Re: През клоните на ореха
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 01.09.2012 @ 15:20:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти,Латинче,се се отби,прочете и съпреживя с мен и...Горан!!!
Хубав ден ти пожелавам!!!
Че

]


Re: През клоните на ореха
от mariniki на 03.09.2012 @ 19:47:49
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
за Бога...
толкова тъжно ми стана...
толкова тъжно...
Руже...


Re: През клоните на ореха
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 03.09.2012 @ 21:09:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
И все пак той е преживял своя катарзис!...Почувствал се е значим!...А това е едно ново начало,нали?!...Прегръщам те от сърце,мила Мариники!Добротата и човешкото съпричастие красят душата ти!!!Хубава вечер!!!

]


Re: През клоните на ореха
от agripina на 02.04.2013 @ 22:21:53
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса разказът, философски и тънък психологизъм - да живееш, ама да има за какво? Поздрави!


Re: През клоните на ореха
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 02.04.2013 @ 23:22:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Радвам се,че се отби при мен и моята история те е докоснала!...Хубава вечер,мила Агрипина!...

]