автор: stir

В кореспонденция често ме канят тук да отговоря на въпроси за Бог.
Това е, което трябва да платя за вниманието, което обръщам на Бог в Млада Индия. Докато аз нямам възможност да обърна внимание на всички такива въпроси в тези страници, следното изисква отговор:

Прочетох вашата Млада Индия от 12 май, 1927 г., стр. 149, където писахте: "Аз мисля, че е неправилно да очакваме сигурност (бел. пр. - относно бъдещето) в този свят, където всичко освен Бог, който е Истина, е несигурно."
Млада Индия, стр. 152: "Бог е многострадален и търпелив. Той оставя тирана да копае гроб си, само на определени моменти предупреждавайки го, тежко."
Скромно искам да кажа, че Бог не е сигурност. Неговата цел трябва да е да разпростре истината навсякъде. Защо Той позволява светът да бъде населен с лоши хора с различни разцветки? Лоши хора с техните безскрупулности преуспяват навсякъде и разпростират зараза, като така предават към поколенията неморалност и безчестност.
Не бива ли Бог, всезнаещ и всемогъщ, да знае къде е проклетията чрез Неговото всезнание и да избие злото чрез Неговото всесилие точно там и тогава и да среже мошеничеството и да не позволи на зли хора да преуспяват?
Защо трябва Бог да е многострадален и търпелив? Какво влияние може да има Той, ако е Такъв? Светът продължава с всичкото мошеничество и безчестие и тирания.
Ако Бог остави тиранинът да копае гроба си, не бива ли Той да изкорени тиранинът преди неговата тирания да гнети бедните? Защо да се позволи пълна свобода на тиранията и после да се позволи на тирана, след като тиранията му е унищожила и деморализирала хиляди хора, да отиде в гроба си?
Светът продължава да е толкова зъл, колкото винаги е бил. Защо да се вярва на този Бог, който не използва Неговата сила да промени света и да го направи свят с добри и праведни хора?
Аз познавам проклети хора с техните грехове, живеещи добър и здрав живот. Защо покварените хора не умрат рано като резултат на пороците им?
Аз желая да вярвам в Бог, но няма основание за вярата ми. Любезно ме просветете чрез Млада Индия, променете неверието ми във вяра.

Аргументът е стар колкото Адам. Аз нямам оригинален отговор. Но аз позволявам на себе си да изрека защо аз вярвам. Подтикнат съм да правя това от знанието, че има млади хора, които се интересуват от вижданията и действията ми.

Съществува скрита (бел. прев - буквално преведено, мистериозна) Сила, която не подлежи на дефиниция, която се просмуква, прозира във всичко. Аз Я усещам, въпреки че аз не Я виждам. Това е тази невидима Сила, която прави себе Си усетена и въпреки това не се дава на каквото и да е доказателство, защото Тя е толкова неприличаща на всичко, което Аз долавям със сетивата си. Тя превъзхожда и е извън досега на сетивата.

Но е възможно, до известна степен, да разсъдим съществуването на Бог. Дори в ежедневните ни работи, е ясно, че хората не знаят кой ги управлява или защо и как ги управлява. И все пак те знаят, че съществува сила, която определено управлява. По време на моето посещение миналата година в Майсур аз се срещнах с много бедни селяни и след като ги запитах, установих, че те не знаят кой управлява Майсур. Те просто казаха, че някакъв бог го управлява. Ако знанието на тези бедни хора за техния владел е толкова ограничено, то тогава аз, който съм безкрайно по-нисш от Бог, отколкото те от техния владетел, не бива да се учудвам, че аз не мога да установя присъствието на Бог, Царят на царете. И все пак, аз усещам, както тези бедни селяни усещат за Майсур, че има подреденост във Вселената, че има неизменим Закон, обуславящ всичко и всяко същество, което съществува или живее. Това не е сляп закон; защото никой сляп закон не може да обуслови отношенията на живи същества, и, благодарение на великолепните проучвания на сър Д. Ч. Боше, сега вече мож да се докаже, че дори материята е живот. Този Закон, тогава, който управлява целия живот, е Бог. Закон и Законодател са едно. Аз не ще отрека Закона или Законодателя, защото аз зная толкова малко за Закона или за Законодателя. Както моето отричане или невежество за съществуването на земна сила няма да ми помогне никак, така и моето отричане от Бог и Неговия Закон няма да ме освободи от неговото действие; докато смирено и мълчаливо приемане на божествения авторитет прави пътешествието през живота по-лесно по същия начин, както приемането на земната власт прави животът по-лесен под нея.

Аз бегло усещам, че докато всичко около мен винаги се променя, умира, изпод всичко съществува жива Сила, която е непроменяща си, която поддръжа всичко в едно, която създава, разпуска и пресъздава. Тази сътворяваща (бел. прев. - буквално съобщаваща) Сила или Дух е Бог. И тъй като нищо друго, което аз виждам само през светивата си може или ще остане (бел. прев - непроменено), Той единствен е.

А тази Сила доброжелателна ли е, или зле настроена? Аз Я виждам като чисто доброжелателна. Защото аз мога да видя, че посред смъртта, животът продължава, посред неистината, истината остава, посред тъмнината, светлината остава. Следователно сбирам, че Бог е Живот, Истина, Светлината. Той е Любов. Той е върховното Добро.

Но Той не е Бог, който единствено задоволява интелекта, ако Той изобщо прави това. Бог за да е Бог трябва да управлява сърцето и да го трансформира. Той трябва да изразява Себе Си във всяко и най-малко действие на Неговия Поддръжник. Това може да се направи единствено чрез ясна (бел. прев. - дефинитивна, буквално, както казват братята македонци) реализация (разбиране), по-реална от което петте сетива могат да дадат. Сетивните възприятия могат да бъдат, често са, лъжливи и измамни, колкото и реални да ни изглеждат. Където има разбиране извън сетивата, то е непогрешимо. То се доказва не чрез външно доказателство, но чрез преобразеното поведение и характер на тези, който са почувствали истинското присъствие на Бог в тях.

Такива свидетелства се намират в опита на непрекъсната линия от пророци и мъдреци от всички страни и климати. Да се отрече това, тези данни/доказателства, е да се отречеш от себе си.

Това разбиране се предхожда от непоклатима вяра. Той, който със себе си изпита факта на Божието присъствие може да го направи единствено с жива вяра. И тъй като вярата сама по себе си не може да бъде доказана от външни доказателства, най-безопасният курс е да се вярва в моралното управление на света и следователно във върховенството на моралния закон, закона на истината и любовта. Изпълнение на вярата ще бъде най-безопасна там, където има ясна решителност изцяло и незабавно да се отречеш от всичко, което противоречи на Истината и Любовта.

Но тук няма отговор на зададения аргумент. Аз ще призная на читателя, че нямам аргумент да го убедя чрез разума. Вярата превъзхожда, издига се над, разума. Всичко, което мога да посъветвам, е да не се залавя с невъзможното. Аз не мога да отчета за съществуването на злото по който и да е рационален метод. Да направиш това е да си еднакъв, равен на Бог. Аз съм следователно достатъчно смирен да разбера, че това е зло. И аз наричам Бог многострадален и търпелив именно защото Той позволява злото в света. Аз зная, че Той няма зло в Него, и все пак, ако има зло, Той не е авторът му и въпреки това е недокоснат от него.

Аз зная също, че аз никога няма да познавам Бог, ако аз не се боря със и срещу злото, дори на цената на самия живот. Аз съм укрепен във вярата, чрез моя скромен и ограничен опит. Колкото по-чист се опитам да стана, толкова по-близо до Бог се чувствам. Колко много повече трябва да стана, за да бъде моята вяра не просто извинение, каквато е днес, а е станала толкова непоклатима, колкото са Хималаите, и толкова бяла и ярка, колкото снега по върховете им? Междувременно, аз каня моят читател да се помоли заедно с Нюман, който пее от опит:

Води, добра Светлина, сред обгръщащата мрачина,
води ме напред;
нощта е тъмна и аз съм далеч от дома,
води ме напред;
Пази ходилата ми; Аз не търся да видя
далечната картина; една стъпка достатъчна за мен.

Млада Индия, 11-10-1928

оригинал: http://www.gandhiserve.org/cwmg/VOL043.PDF стр. 94