автор: rajsun

...
(това не са точки,
а полепнали по листа морски песъчинки)))

Говорим, говорим,
но нещо неказано все ни тревожи,
стиска ни гласните струни:
по-нататък не може,
по-нататък са другите думи.

И когато изпращаме някого
и в пръстта го положим,
той става чертата:
по-нататък не може,
по-нататък са други нещата.

До морето –
просто спрем и замлъкнем.
И ума, и очите ни вземе.
Оставя ни дъх, само колкото да въздъхнем:
по-нататък не може,
по-нататък е другото време.