автор: joanna_vas

В извивката на върбовите клони
вълнистата ми същност се разкрива!
Под сянката им, охрата се рони
и ... с багрите си меки ме покрива!

Вървя напред и в малкото се вливам
до прелест, като есенна вълна!
Без думи, под реброто ти се свивам
и там ... ще се създам като жена!

Ще бъда хляб, подаден от месия
и вино ще съм, в двете ти ръце!
Отпий ме! Нека в Теб да се открия
с разтворено, като на длан сърце!