автор: atom

Понеже бе пожарно високосна -
годината се пръсна на искри.
Една искрица пламенно докосна
покоя ми и в тъмното се скри.

Подобно на танцуваща комета
опашката ѝ огнена изписа
послание по свода на небето ми -
усещане, емоция и мисъл,

вибриращи сред августовски пари,
препълнили очите ми със йод.
Следите по небето доизгарят,
напомнящи за друг един живот...

Нима така присветна в календара,
в пожарно високосните ми дни,
единствено да пробваш да накараш
посоката им да се измени...

Посоката, която не разгледа,
която не призна за път. И скри се.
Над своите мълчания приведен,
свидетелствам привързаност, Искрице...