автор: annnito

Говорих си веднъж със стара дама...
говорихме си за ... смъртта...
Тя казваше: "Смъртта не е измама -
вкопчва се в човека и плътта!"

Тя казваше: "Смъртта ни дебне,
откакто се родим на този свят
и само чака душите ни да впрегне
в безсмъртния си адски впряг..."

Тя казваше, че тази хитра дама
не затваря никога очи.
Работи неуморно и не страда,
дори дете да го боли.

"Човекът е роден за да умре!"-
допълваше възрастната дама-
"Не би могъл смъртта си никой да възпре,
не е като да излекуваш рана.."

Тя казваше: "Смъртта не чака-
за нея няма прегради и врати:
дори и млад, ще те качи на влака
и ще открадне твоите старини.

За възрастните тя е зла невеста,
дошла да отведе жениха свой,
но няма точен час на среща
и не подбира как, къде и кой..."

Тя казваше, че няма избор,
освен да чака своя край,
пресъхнал в нея жизненият извор-
вината в белите коси е май...

Тя казваше...., но АЗ НЕ Й ПОВЯРВАХ,
че за да умреш си бил роден...
Подобни мисли аз отбягвах
и чаках утрешния ден...

Тя казваше... И, да!-
Днес зная, че греши!-
Не е важна смъртта,
а ЖИВОТА В ТЕБ ДА НЕ ЗАСПИ!

Трябва да си като пролетта -
да чакаш зимата да свърши!
Бял косъм признак на смъртта?!
Нима снегът живота ще прекърши?!

Трябва да си сълзите и смеха-
с двете по лесно се живее...
Не ще избягаш от страха,
но с усмивка... и той ще избледнее!

О, да... смъртта не чака..
НО И АЗ НЕ ЧАКАМ НЕЯ!
Дори.. да ме погълне мрака..
ИСКАМ! - ЗНАЧИ ... ЩЕ ЖИВЕЯ!