тревата ме гледа със зелените си очи
и нещо тихо ми говори
почти като вятър почти като дъжд
унасям се в нежните й върхове
небето е люлка полегнала отгоре
и плуват плуват облаци
събират се разделят се
затварям очи
и те стават с един в повече