автор: Marta

Някъде вътре дълбоко в мен
поглед за полети е притаен.
Когато е прекалено жестоко.
Когато тясното е вече широко.
Когато не само изглежда,
че е стопена до сянка надеждата.
Той сам навън се подава,
аз ли в него, той ли в мен
удобно до припокриване
се настанява.
Политаме над нещата тогава.
Всеки път се спасявам
с моя поглед за полети.
От смъртно загниване.
От душевно загиване.
От депресивните ями.
От лъжи нагло- прями.
От себе си в състояния
на пустовътре мълчание.
------------------------------------.
Поглед за полети
имаш ли?
Наскоро зърнах един,
изоставен, самин,
сгушен до топъл комин.

Ако искаш навръщане
да го взема.
Криле за очите
приемаш ли?
;