 |    Нашето поколение -/пепратка към безсмъртния хит на групата ХУ/ /Деца на цветята/
...Безбожници със свои богове....
Оскар Уайлд
Нашето поколение след един фестивал плю на табутата.
С риск да загуби главата си слушаше -Цепелин, Ху-обожествяваше Стонс.
Презря сивотата и панталона освен клош, стана оранжев,червен и лилав...
Мини полите се наказваха с милиционерски печат на бедрата,
дълги коси и бради- побой и пострижка- ,,Гол фар,,.
Хулигани-упадъчна музика,книги-много различни от соцреализма,
там зад Стената- упадък и декаданс...
Крещяха, викаха, размахваха пръст- уплашени местни диктатори...
Искаха и наказваха.
Ако може -изолация,хляб и вода;
Но, не можеха чак дотам...
Прага, Унгария ги уплашиха, а Полша...Полша душиците дребни присви...
Дори и през мрежите се усещаше полъха,
полъха на света и на свободните хора,
а годишните времена се сляха в едно- във Пролет...
Нашето поколение срита табутата,
ловци на радио станции- неимоверно щастливи,че сме хванали
Сантана, Чикаго, Йес, качествен джаз.
Сътворихме секс революция -не пищна би оргия-а, че първо сме
индивиди и личности и чак след това пол...
Поглъщахме книги- оазис в пустинята,, Гнет,,
Нашето поколение жадно жадуваше да пътува.
За небългарска мечта имаше отговор - година затвор.
Оставаха планините, морето- преброждахме ги на стоп.
Имахме музика- тя ни формира, сформира и извади своите личности
точно от нас.
Нашето поколение мечтаеше за прогреса,
но по купоните ,призори четяхме стихове пак писани от нас...
Блестящи,искрени и истински незнайно начало на един поп арт.
Във прашните мазета, в няколко благосклонни читалища се раждаха
групи, евтините китари, самоделните усилватели бяха Фендър -ите,
Маршал -ите, Тами -те, Гибсани-те на културата - Поп.
Един блян се раждаше в истина.
Освирквахме еснафите, плезехме се на маските;
Всеки проблем се решаваше с ,,червен,, телефон...
Писна ни, вкисна ни.
,,Затвори,, натъпкани с вещи- пазени зорко от самите затворници-
пазачи на вещите и бурканите в домашния ,,храм,,.
Нашето поколение- Хей, Любимо Световно Знамение -
издържахме, живяхме на 100 и днес съхранили хлапето,приласкали
детето - Бъди
винаги -Ти - Мое Добро, Смело Поколение;
Само поискай и ще получиш всеки от нас...
1985г.
публикувано-2003г.
Публикувано от viatarna на 15.08.2012 @ 08:28:55
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0
Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Нашето поколение -/пепратка към безсмъртния хит на групата ХУ/" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нашето поколение -/пепратка към безсмъртния хит на групата ХУ/
от mariq-desislava на 15.08.2012 @ 13:22:41
(Профил | Изпрати бележка) | Ехей, благодаря ти за този текст, така имах нужда от него. Аз съм от друго поколение, което прегърна тази музика като своя и тук направих скромен опит да го обясня:
Приказка за всички, които все още помнят старото време
Седя си в моята няма стая на върха на небето и се чудя къде отиде онова време, в което децата - цветя разстилаха семената на любовта.
Защо забравихме цялата идеалистична утопия и повсеместно щастие - основа на хипи-движението? Може би именно, защото е утопия - неосъществимо море от мечти и нереални фантазии. Тук често срещам Джим Морисън, тръгнал за Алабама на кристалния си кораб и също толкова често му казвам, че това, за което е живял, вече се помни от малцина, влюбени в 60-те и тяхната магия. Знаете ли какво ми отговаря той всеки път?
- Ние сме убийци на собственото си минало. Вместо да се учим от него, ние го заплюваме... А да знаеш как се стига до най-близкия бар?
Такъв си е той, Джим, непосредствен, дори в небитието.
Джими Хендрикс редовно излиза от пурпурната мъгла, в която не престава да свири на любимия си "Стратокастър" и ме пита:
- Какво си седнала на тази наблюдателница? Светът не се вижда добре оттам. По-добре слез при хората долу и остави тук вятърът да си плаче!
- Не - отвръщам аз. - Сред вас се чувствам жива. Долу не е за мен!
- А Дженис да си виждала? - пита Джими. - Отдавна кроим планове за една обща песен...- още недовършил виждаме Дженис да тича към нас, размахвайки дълга цигара и подрънквайки с цял куп блестящи пайети.
- Хора!- заявява тя, задъхана. - Лятото е към края си и трябва да си спретнем един малък Уудсток по този случай! Ленън се съгласи да помага, а "Джеферсън Еърплейн" ще са подгряваща група! Ще започнем шоуто с Lady in black на "Юрая Хийп"...- продължава тя и аз ги оставям да умуват над това събитие, което за тях е целият свят. Защото именно на Уудсток може да се усети духът на колективната любов, това тайнство на обичащите се един друг хора. Това чувство за общност е непостижимо за днешното време и по- лошото е, че дори не може да бъде разбрано...
За кратко, много кратко време ми се беше сторило, че има надежда старото време да се възроди- това беше в началото на 90-те години. Бесните, недоволните, отричащите 90-те. Тогава всичко беше възможно, отново се тачеше любовта. Музиката, както винаги беше двигателят, енергията на процеса. "Саундгардън", "Пърл Джем", "Алис ин чейнс" и разбира се "Нирвана" - това бяха " боговете " на новото време,"боговете", в които младежите вярваха и на които се осланяха... Но и това беше чудо за 5-6 години, комерсиализацията изяде сърцето на грънджа и той безславно залезе. А може би това се дължи на смъртта на двете икони на гръндж-поколението - Лейн Стейли и Кърт Кобейн, които в момента виждам, че седят заедно на един облак близо до мен. Какво мислите, че правят двамата? Те си говорят нещо тихичко и се смеят! Те се смеят - в истинският им живот съм ги виждала да го правят много рядко.
Приближавам се до тях едва-едва, за да не ги сепна с появата си и ги питам:
- На какво толкова се смеете? Преди през цялото време все унили ходехте...
Кърт се ухили с онази негова многозначителна усмивка, а Лейн ми рече:
- Радваме се, че се отървахме от онзи подъл свят там долу. Това ни тежеше, затова се друсахме до безсъзнание, затова пеехме онези песни, от които страх да те хване, затова, затова беше всичко... Тук не ни трябва нищо, това небе ни е достатъчно...
|
Re: Нашето поколение -/пепратка към безсмъртния хит на групата ХУ/
от LASTVALS (raiteer7@dir.bg) на 15.08.2012 @ 20:42:16
(Профил | Изпрати бележка) http://kuponzave6ici.bloger.bg |
И аз ти благодаря за приказката,но мисля че сме в близки мъглявини,аз малко разширявам моята възраст,за да обхвана по-голям период-Случих на приятели...редовно сънувам на яве-ЛЕНЪН И ДЖИМИ яздат кон,до тях Джанис,качила Б Р А Я Н, на мотора е до тях-бавно,говорят си ,тананикат. Не съм поет ще напиша 1,2 текста/имам от тях в Атлас..../Благодаря ти
|
]
Re: Нашето поколение -/пепратка към безсмъртния хит на групата ХУ/
от secret_rose на 15.08.2012 @ 12:58:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Тук да послушаме "Излял е Делю хайдутин" :)
Който и младеж да хванеш за обецата и да го попиташ за името му, ще каже че се казва "Писна ми!!!"
:)))
|
Re: Нашето поколение -/пепратка към безсмъртния хит на групата ХУ/
от LASTVALS (raiteer7@dir.bg) на 15.08.2012 @ 20:57:26
(Профил | Изпрати бележка) http://kuponzave6ici.bloger.bg | ,,Делю,, си има своите качества, но някои хора,хванати за фолклора и киселото мляко,тичат бавно назад-Г.Краев е фолклорист 1,но не го навира като муз.илюстрация на Шекспир или да не сме ненационални на
Ботев и Лилиев.... |
]
Re: Нашето поколение -/пепратка към безсмъртния хит на групата ХУ/
от LASTVALS (raiteer7@dir.bg) на 15.08.2012 @ 21:06:06
(Профил | Изпрати бележка) http://kuponzave6ici.bloger.bg | В тази връзка по-добре ,,Писна ми,, отколкото...-как хубаво ви, мирише
пр......та, шеф4е....-и сгънат от поклони гръб...Достойните не разрешават да им се покланят....
абе, с две думи-чалгата като начин на живот..... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 1038
ХуЛитери: 4
Всичко: 1042
Онлайн сега:
