автор: Albatros

Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален,

застанах аз на третото кьоше,
решен да свърша с вечната несрета,
и взех метлата от едно Айше –
да премета със кеф Петте кьошета.

Започнах откъм левия бордюр –
по обед се прехвърлих и към Графа,
където – ах! – Мадам дьо Помпадур
над две кафета с крал Луи си лафят.

Въртях метлата, свирках със уста –
метлата ми направо се развинти!
Изметох всички есенни листа –
и чудех се защо не бяха кинти.

Айшето ме изгледа някак с кеф –
открадна пица от една сергия
и, тъй като не найдох нито лев,
три бирички изпих на вересия.

Огрян от топли есенни мечти,
примигвах под „Дондуков” на парцали.
И цял един народ метла върти.
Дали ще грабне сопите?... Едва ли.

Пред парламента спрях се кьоркютюк.
И сетни сили стисна в мен поета –
да изнеса софийския боклук
на някоя измислена планета.