автор: Alisa

Ти знаеш, даже без да ти разказвам,
за другото, което не е казано.
За сънищата знаеш и за рибите,
за отраженията и за знаците.
Ти знаеш и това те отличава,
изрязва те на фона на останалото,
шегува се абсурдно със страха на другите.
Ти знаеш, че поискаш ли наистина,
ще видиш отраженията и зад огледалото,
и че за разлика от зрящия, за тебе, виждащия инак,
животът има свое оправдание
в две думи, казани на място,
преди да се завърнеш там където
духът ти скитник вече се е връщал.
Ти знаеш, че гласът на тишината
е по-горчив от всички думи приживе,
но знаеш още, че горчивото
е сто пъти по-сладко от отровата -
от сладост да ти лепнат устните.
Ти наеш, че ездачът знае гарата,
където конят му ще рухне от умора,
но знае също, че ще литне после...
Ти знаеш всъщност колко е случайно
това, че няма никакви случайности.
И затова сега - смени не коня,
а виж случайно ли е паднала подковата,
защото има дълъг път ездачът!
Ти знаеш... А останалото - някога!