автор: Mojsei

Опит за решаване на реален проблем

Поетесо, ти си в смут
в опита си за рапсодия,
но отново тъжен шут
сочи твойта зодия.

Стигаш тук до катастрофа,
в душата си смутена,
че от всяка твоя строфа
стича се катран и злъч студена.

С този стих не те обиждам,
а ти правя утешение -
нужно ти е , виждам
да вървиш в смирение.

С твойта бърза равносметка
плюеш в чуждите светини,
но си правиш лоша сметка -
питай близките роднини!

Слушаш ти отвред хвалби
и това те развращава,
но запитвам се дали,
нещо туй ти обещава.

В коментар посочваш, че обичаш,
а чрез стиховете мразиш...
В посока грешна тичаш -
в нея ти ше лазиш.

В "Лександра" си чудесна -
със страхотна екзистенция,
но чрез реплика превзета, лесна
правиш необмислена превенция.

Тук ти вдъхвам самочувствие
да вървиш уверено нататък,
гдето точното предчувствие
ще разкрива любовта ти без остатък.

Ако пак остана неразбран
и след естетическата ти ревизия,
ще изсърбаш целия катран
в твърде неприятна визия.

Поетесо, ти си в смут
в опита си за ревизия -
аз готов съм да съм шут,
само да те видя с нова визия.