главата ми има точно място
във вдлъбнатината на ключицата ти,
две съвършени половини,
ти казваш, че си отровната,
но не си,
си изгнилата
и те отрязвам с едно единствено
неразколебано движение
и хирургическа точност,
полудявам от болката
и те обичам в липсата ти,
разливам те в цветни стъклени съдове
и те намирам в прашните ъгли на сетивата