автор: erka

Моля се
и днес да ме посрещнеш,
с две думи...
Стигат ми,
за да олекна.
Знам, не прелива цветно
в мене времето
и твърде сух е
офисния речник.

Студено е,
когато се нацупиш
и ме държиш на прага -
непоканена,
а аз не знам,
от всички ключове
кой е онзи,
който ти ми даде.

С какво
да омилостивя ръцете ти,
щом ги кръстосаш
тъй недружелюбно?
Това съм -
грижите и себе си...
...и жаждата,
която е безсънна.

Довлякох тук
света на суетата си,
събран в халката
на един ключодържател...
...от него
е прегърбена душата ми...

Смили се,

позволи И...,

...да поплаче!