автор: m_space

В тези мигове, натежали от болка
събрали в очите ти извори неизплакани,
пристъпвам тихо, какво мога да сторя?…
Не зная, просто хващам ръката ти.

Дори не поглеждам още ли плачеш,
страх ме е, нямам и капка утеха.
Само едно треперещо рамо,
с което загърнах някак лицето ти.

Всичко и нищо, горча от безсилие.
Да можех да виждам, като тебе надежди,
да можех да те усмихна
и да знам, че е истина без да поглеждам…