ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 755
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 755
 |  редактирано*
С два куфара по 20 килограма
отиват си децата на България.
Билетът - евтин, колкото салама.
Ядеш и под лъжичката ти пари.
Летището - проклета хищна сянка!
Тежат над мен крилата на Враждебна.
Родино моя, беше ли полянка
и извор чист, от който да си гребнат?!
Отиват си. Децата ни са птици.
Виж! На ята отлитат самолетите.
А техните бащи са лунатици,
които слънце няма да отгледат.
Публикувано от alfa_c на 03.08.2012 @ 10:21:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Два куфара България" | Вход | 9 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Два куфара България
от viadolorosa (galya_rosenstein@yahoo.com) на 04.08.2012 @ 21:02:08
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля си, че няма никаква трагедия в това, че децата заминават. Напротив. Това значи, че са силни и пораснали достатъчно да поемат в свои ръце живота си.
Човек не бива да се привързва към децата си и да ги превръща в цел, център и единствен смисъл на живота. Да имаш деца, не значи да ги притежаваш, а да посрещнеш някого на този свят и да му помогнеш да порасне, да стане самостоятелен, силен и добър човек. Моментът на раздялата е нещо естествено, необходино, направо задължително. Ако го няма, значи нещо не е наред...Той трябва да бъде отпразнуван тържествено, защото това е успех за родителя, а не...повод за, макар и поетчен, плач.
Историята познава много по-драстични и трагични варианти на една такава раздяла - война, плен, концлагери. Все пак децата на България не отиват, за да страдаи и умират, а за да намерят по-свестен живот, да научат нещо повече, да се развият , да обогатят себе си, знанията си мирогледа..
А иначе това, че страната ни се обезлюдява по един или друг начин, си има своите обществено-политически, икономически и демографски причини...Добре ли е това или зле...въпрос на гледна точка и според зависи - как за кого... |
Re: Два куфара България
от ulianka на 04.08.2012 @ 18:55:12
(Профил | Изпрати бележка) | !!!...
Това ми е болна тема, по-точно - причинителите на това, дето се случва! |
Re: Два куфара България
от timon (timon_a@abv.bg) на 04.08.2012 @ 00:40:22
(Профил | Изпрати бележка) | хм..аз се върнах, но съжалявам..., наистина!
Пинчеее...
@->--
t. |
Re: Два куфара България
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 03.08.2012 @ 16:11:20
(Профил | Изпрати бележка) | | много актуално и болно! И аз навремето така заминах, но нямах пари за самолет, та с автобус... |
Re: Два куфара България
от yotovava на 03.08.2012 @ 15:16:33
(Профил | Изпрати бележка) |
Отиват си. Децата ни са птици.
Виж! На ята отлитат самолетите.
А техните бащи са лунатици,
които слънце няма да отгледат.
Все си мисля, че е хубаво, че детето ми е още малко. И може би има надежда. |
Re: Два куфара България
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 03.08.2012 @ 11:39:38
(Профил | Изпрати бележка) | Аплодирам те за силната гражданска и майчинска позиция!
Тъга след "летището - проклета хищна сянка" ще остане в нас, Поли!
И аз ще изпратя сина си през септември... |
Re: Два куфара България
от zinka на 03.08.2012 @ 10:53:50
(Профил | Изпрати бележка) | Бащи и майки - ставаме кибици
и чакаме пред скайпи със надежда -
дано пред малкия екран претича
хлапето-внук, което друг отглежда...
А болката намалява с примирение... :(
"Ела зло, че без тебе - по зло!" - не от добро го е казал народът.
Други пътища /за сега, поне/ - няма.
Поздравления за силното стихотворение, Пинче, макар, че при теб - слаби - няма! :) |
Re: Два куфара България
от Gorqsht_snqg на 09.09.2014 @ 14:01:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Като едно от тези деца мога единствено да се възхитя на творбата ти, pin! В момента съм си на родното място и като знам, че пак тръгвам след 2 седмици, душата ми се свива...Истината е, че България ми разби сърцето, както на всички останали заминали от нямане накъде! Благодаря ти за хубавото стихотворение, написано от другата страна на тази трагедия...Сърдечни поздрави: Горящ сняг |
|  |
Начало
ХуЛитери
