автор: zebaitel

Август разряза с един замах
тежкото, биволско мляко на жегата,
скъпото, биволско мляко на жегата,
спастряно в бялата зима по капка,
да се приема на летни дозички.
Черните, мъхави биволи бавничко,
малко ядосани, малко обидени,
хапнаха слънцето,
после преживяха,
а от устите им капеше залез.
Млечният път се проби от горещото,
но пък нахрани щурците с извара –
чуваш ли как се тресат от преяждане?
Късата нощ, не успяла да мигне,
топна две тънки тръбички луна
в чашата с топло море
и разби капучино
за припрения изгрев...
Мляко с кафе
ли отпиват ръцете ти,
плътно обхванали
каната слънчево
мое тяло...