автор: alfa_c

В зелените поля на будните ми сънища
момиченце от детството ми търси детелини.
В косите му венче метличина и тръни,
с което пътя до сърцето си ще мине.
Шептят тревите, крият обещания,
цъфтят възможности,
                              заблуди
                                     и предчувствия.
Кълбо пътеки за разплитане...
Една ще хване,
на другите ще върже хвърчила
и ще ги пусне.
С букетче лайка се изгубва от очите ми,
а докъдето поглед стига –
                                      път, треви,
                                                      години...
Подтичват росните сандалки на момиченце
в поле от окосени детелини.

И ще прозре, че лятото е сън, а иде зима,
ще зъзне рокличката му,
                                     ще натежи венчето,
додето синя нежност и дълбоки драскотини
не скъта в скришно чекмедженце на сърцето.

И знам,
ще преживее зимата,
                                напролет ще засее
поляните до хоризонта с детелини.
Четвъртите листенца ще туптят и аленеят
в гърдите на момиченцето с мойто име.