автор: genab

Живота къс е. Къс от светлина.
Надеждата невехнеща, извечна.
Дали ще те дочакам , Свобода,
теб - ведрата, крилатата, човечната?

Във съсипни си, бащина земя!
При нищите до кокала е ножа.
От златни кули, нискочела сган,
препуска за последната ни кожа.

Дивак-велможа, вред и невредим,
той правосъдие пещерно раздава...
Простака, уродливия му син,
разби темелите на бялата ни сграда.

Кротувай с варвари, и над праха ти мир!
Слугувай на заблуди и кумири!
Два пътя няма.Пътя е един.
И не еднаж той с кървава бе диря.

Мираж е братството. Залога е висок.
А равенството не понася роби.
За правдата нехае даже Бог.
И равни сме единствено пред гроба.

Живота скъп е.Но в живот-синджир,
духът линее и отпадат силите.
Два пътя няма.Пътя е един.
А инак, за какво сме се родили?!

Балкана свъсен в гъстата мъгла,
огньове стъква и развива шумата.
Сънува той, сияйната звезда,
след страстната прегръдка със куршумите.

Жадувам те, о, майко Свобода!
Но не развратницата горе и по друмите!
А за оная, дето ще смете
вред плесента на пролетта със бурите!