автор: osi4kata

Добър вечер, Живот! Гледам празната чаша
и се чудя дали да налея
питието догоре
или само донякъде...
И мъждука едва полилеят...
Добър вечер, Живот! Сипвам плътно догоре
и отпивам с изпръхнали устни.
И оставям врати и прозорци отворени -
давам ти свобода да напуснеш.
Добър вечер, Живот! Неуморен партньоре...
Само ти си се вкопчил за мене...
Всички други изчезват.. Даже Оня от Горе
се скатава.. Не ще да ме вземе.
Добър вечер, Живот! За какво ми досаждаш?
Аз отдавна за нищо не ставам.
Това сърце, дето бие е толкова празно...
С диагноза - сърдечна забрава.
Аз забравям и пия ако нещо пропусна...
нещо, някого, някъде...
Вън нощта като вещица черни пирги разпусна
и търкаля в катрана луната.
Добър вечер, Живот! Нека пием за тебе.
Аз отдавна за нищо не ставам.
Вече казах, нали?! Тази мисъл обсебва...
Нямам нищо и нищо не давам.
Аз съм празен човек! Остави ме на мира.
Пий и тръгвай! Не ще те изпратя!
Ако утре осъмна в тази глуха квартира,
ще взривя с ругатня тишината...