автор: InsideOut

Пътувам към теб
по най-натоварената артерия -
Живот, вали...
трафикът пъпли, пъпли -
спри - тръгни
и мога да те мечтая
горчиво - сладко.
Дали съм тъжна - не;
не е от новините снощи,
просто сълзите на Октомври
капят по лицето ми
и мият счупените сънища -
на пурпурни лета, наметнати
със онзи креп-забрава,
щамповал сянка под очите.
Пътувам - към Теб -
и този път не бързам.
Господ пази лудите и младите
със Болката и Чудото.
Отвъд протекцията Му прекрачих,
познала Болката на Чудото
и идвам за да те завия -
със ръцете си - спокойните
и който иска да обръща Ветрове.
Във цедката ми те не спират.
По-силна съм, по-чиста и добра -
към Теб.