Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 2
Всичко: 440

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСпахме с нея във една постеля
раздел: Поезия
автор: angar

Спахме с нея във една постеля,
но да я насиля не посмях:
после току виж, че ме застреля!
Да ме стори пред света за смях!

Как се молех, как я умолявах!
Как не я насилвах и въртях!

Сложила си беше девствен пояс -
и да го разкъсам не посмях!

Как да я насилиш – поетеса!
Те не са кат другите жени!
Най-нормално е да ѝ хареса,
но пък може и да се вбеси!

Тя заспа, а аз ѝ се любувах,
от желание набъбнал цял.
Докато, преборен от умората,
без да се усетя, съм заспал.

После, както се страхувах, стàна:
не можа да ми го опрости!
И от всичката любов остана,
само този толкоз тъжен стих!

Колко тъжен,
колко срамен спомен!
С пълно право ме презира тя!
Но най-много ми тежи това, че
сам не мога да си го простя!

Все пак -
не прерязах свойте вени.
Още пиша и съм още жив.
А е тествала така и други,
при които ... ужас! Пълен срив!


Публикувано от viatarna на 23.07.2012 @ 16:51:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 2
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 17:33:13 часа

добави твой текст
"Спахме с нея във една постеля" | Вход | 4 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Спахме с нея във една постеля
от yotovava на 24.07.2012 @ 08:22:48
(Профил | Изпрати бележка)
Не разбирам какво може да харесате тук - и пошличко, и бездарничко. Ами пий Виагра тогава, а не мори писалката.

Първо:
уж не си посмял,
пък второ - не ти е станал или що?
А римната двойка:
стана - остана
Ма нямам думи.


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 24.07.2012 @ 12:08:57
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Нямал съм нужда от аптека, Йотовава - ако в това стихотворение и това не ти е станало ясно, съмнявам се дали изобщо си в състояние нещо да разбереш.
И нито е пошло, нито е бездарно. Стихът е почти съвършен, има си ритъм и рими, звучи изповедно, правдоподобно - няма измислици и насилие нито над римите, нито над обстановката. Лирическият с нищо не оскърбява героинята, не е употребил насилие; и дори и след това нищо обидно за нея не казва, а обвинява главно себе си.
А що се отнася до това, че римите са обикновени думи, това което за тебе е недостатък, за мене е достойнство!
"Простота и естественост - това са най-стабилните стълбове, на които се крепи изкуството. Но за най-добрите стихотворения дори простотата не е достатъчна, нужно е нещо повече, което аз наричам обикновеност!" Това са думи на някой от великите, и аз напълно ги споделям.
А това твоето е снобизъм.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от Albatros (valerist@abv.bg) на 24.07.2012 @ 12:14:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Ангаре, ти май не правиш разлика между простота и простотия?
Това, което ни предлагаш да четем, е простотия.
Туй то.
Алби

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 24.07.2012 @ 13:22:57
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Пошлите ще кажат, че е пошло;
простите ще кажат - простотия!
Кой какъвто е -
това в стиха ми ще открие!

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от Aleksandra (aleks__@noob.bg) на 23.07.2012 @ 22:54:41
(Профил | Изпрати бележка)
Харесва ми, безупречна фабула, сюжет, словоред, рими (незнам как се нарича с терминологията добре подредените рими) .. харесва ми :-) Самото стихче е интересно, браво :)


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 24.07.2012 @ 11:56:22
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Александра!
Наистина в стихотворението събитията са изложени "в хронологична последователност и в логическа зависимост", което е изискването за добра фабула.
Много важно качество, според мене, е произведението - разказ или стихотворение, да има сюжет, да може да се разкаже.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от krasavitsa на 24.07.2012 @ 14:27:46
(Профил | Изпрати бележка)
Angar, като си се хванал да учиш Александра, я й разкажи това стихотворение, ще е полезно и за двама ви:

Чаша кафе
автор: traveller

Ще направя кафе. И за теб ще направя.
Ти ела - топъл ъгъл от днешната стая.
Ще го пием горещо. И недей го оставя
да изстива така, то нагарча накрая...

Разкажи ми сега. Запали си цигара,
поразпитай очите какво са видели.
Не, не помня часовник на последната гара.
Или помня... там някъде бяхме вървели.

Не валиш напоследък. Май е сушав сезона,
само миглите сякаш разбират очите.
поседи си така. Остави телефона -
този, дето звъни, е пропуснал сълзите.

И какво за кафето? А, забравил съм чаша?
Как да сложа на ъгъл горчивите устни?
Май си сънена днес от въздишките наши
и не знаеш дали някой влак ще изпуснеш.

Остави го да тръгва. Ние нямаме релси.
Изгорени зад нас си осъмват полята,
само трябва да искаш. А когато си тръгваш,
бъди с други платна и ме чакай – за вятър.




]


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 24.07.2012 @ 17:42:27
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
О не, Красавице, не ми приписвай такива неща - че съм я учил. Не съм учител и не уча никого. Само споделям. Зарадвах се, че Александра в коментара си спомена сюжет и фабула (за коментарите в сайта нещо толкова рядко), и споделих и аз нещо във връзка с това. И с нея, и с всички тука сме равни. Като маестро не се изживявам.
А стихотворението на Травалер защо аз да го разказвам? За мене е твърде сложно, аз не харесвам стихотворения, които не се разбират при прочита и се нуждаят от тълкуване. Но ти можеш да ни го разтълкуваш, дори тук, няма да го считам за спам. Интересно ми е.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от krasavitsa на 24.07.2012 @ 19:05:11
(Профил | Изпрати бележка)
Ок. :-))))
Макар и с теб често да сме на различни мнения, почти винаги сме се разбирали, без да се караме грозно. :-))))

Както във всичко, което пише травълър, и тук има много символика, метафори и преносни смисли, които изискват от читателя доста внимателен прочит и обща култура.
Куплет по куплет:
1. Аз-героят иска да пие кафе с някого, от когото получава топлина. Още не знаем дали топлината е приятелска или любовна, но изстиването и вгорчаването на кафето са знак за нетърпеливостта и тревожността му.
2. Очаква задушевен разговор и взаимно споделяне, показва разсеяност - не е ясно истинска или нарочна.
3. Събеседникът му вероятно има проблеми, за които не е плакал напоследък (валиш, очи - пръв намек, че е жена), а и телефонът му звъни, но съветът е да не отговаря – този, който звъни, е пропуснал момента.
4. Интересен обрат – оказва се, че кафето е толкова незначителен повод за срещата, че са го забравили. Става ясно, че е с приятелка, която е на прага на решение (изпускането на влака).
5. Съветва я да го изпусне и засвидетелства постоянството си. В отношенията си те двамата не се движат по релси (предначертан път), но представляват общност – тя е платната, а той – вятърът.

Има още думички, които внасят интересни нюанси, но ги пропуснах, за да не стане дълго. Показана е силна приятелска връзка между двама, но още не е ясно дали и накъде ще поеме - много тънък и труден за описание момент в отношенията между мъж и жена. :-)))

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 25.07.2012 @ 12:23:37
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Забележителен анализ, забележително тълкуване!
Поразително – откъде това любопитство, този интерес, та да направиш такова талкуване? Само на двама човека любопитството и интересът могат да бъдат толкова безгранични – интересът на учения и интересът на влюбения!
Но колкото и голям да е бил интересът ти, пак е странно как си стигнала до тези прозрения – освен ако сам авторът, в постелята, не ти е споделил какво е искал да каже. Нали:
”Но най-добре ни беше, когато, “след това”,
говорехме, щастливи, за всичко на света!”
Права си – много тънък момент в отношенията между мъж и жена. Но труден ли е за описание? Зависи. Авторът е поел по по-трудния път, по пътя на неясните асоциации, но вероятно е имало и друг, по-ясен начин, който да не допуска различни тълкувания.

А аз обикновено приемам, че авторът е искал да каже това, което е написал. В случая какво си мислех, докато го четох:

“Ти ела - топъл ъгъл от днешната стая.” Недоумение – защо му трябва, защо вика още един ъгъл? С ъгъла ли ще си пие кафето? Малко ли са му четирите ъгъла в стаята, любовен шестоъгълник ли му се иска да правят (пет ъгъла и той)? А ако става въпрос не за ъгъл, а за някоя приятелката, защо ще я нарича “ъгъл”?
И разговора за кафето го приемам за буквален битовизъм, и си мисля: що ли ни занимава с това?
“Запали си цигара” пък ме дразни: липса на култура, пушене в затворено помещение, при положение че институциите полагат толкова усилия за изкореняване на този порок.
“Поразпитай очите какво са видели” го разбирам “разпитай ме какво съм видял”, а не както ти го тълкуваш: “Разкажи какво си видяла?” Защото собствените си очи няма какво да ги разпитва, какво са видели те тя трябва да си знае.
И “Не валиш напоследък” не го свързах със сълзи. За да го свържеш със сълзи, и въобще за да се разбират посланията по същия начин, както ги чувства авторът, трябва и читателят да е на същата вълна. А аз, който в тези дни си мисля за сушата и реколтата, го възприех като “Напоследък нещо си зарязала поливането, защо така?”.
“Как да сложа на ъгъл горчивите устни?” го разбрах като колебание – каква ли гримаса на неудоволствие да направи от това, че е пропуснал да донесе и втора чашка.

В следващите два реда на този куплет има някакъв смисъл – вяла си, неуверена си, не знаеш какво да решиш. Боиш се да не изпуснеш влака и да се наложи да даваш обяснения защо те е нямало толкова дълго. Но “не знаеш” и “някой влак” са неточни думи – вместо “не знаеш”, по-точната вероятно е “боиш се”, а и влакът, за който става въпрос, трябва да е определен, конкретен, а не “някой”; да бъде или “последният”, или “обратният”, или “за дома”; иначе влакове безброй – няма как “някой” да не изпусне.

Виж това “Остави го да тръгва!” е добре, ясно казано – зарежи го, остани с мен!

Но “Изгорени зад нас си осъмват полята, само трябва да искаш”, е много неясен израз. Какво трябва да иска лирическата, изгорени поля ли? И защо?
Накрая пък “А когато си тръгваш, бъди с други платна и ме чакай – за вятър” съвсем обърква: уж иска от нея да зареже всичко и да остане с него, а я отпраща.
И какво иска от нея? Сама, без да е той до нея, тя да смени позицията си, да стане с друга настройка, и “ДА ГО ЧАКА ЗА ВЯТЪР”? Че кой може да се подлъже по такова обещание? Нали няма нищо по-променливо от вятъра? Както иска от нея да си смени настройката, “да смени платната” (което значи че счита този род промени за нещо лесно и нормално), така и той утре може да се промени; и вместо да й бъде попътен вятър, да стане страничен, насрещен, или съвсем да се покрие и изчезне.

Не, такъв лирически на мене съвсем не ми е по душа! А оттам – и стихотворението.

Навярно очакваш да посъветвам Александра и тя да се стреми да пише по този начин. Но този начин на писане може да е бил добър за някога, когато читателят е имал време с часове и дни да съпреживява и въздиша над някое стихотворение, и да умува какво е искал да каже авторът. Днес обаче, примерно аз, открадвам на два-три пъти по половин час да

още коментари...

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 25.07.2012 @ 13:23:56
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Ангаре, нищо не разбираш от обратни стихотворения и от обратни анализатори (редактори). :) По-добре не си кради от времето. :) Обратният влак е също влак, нали? Мир и любов!

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от krasavitsa на 25.07.2012 @ 16:19:21
(Профил | Изпрати бележка)
Всеизвестно е, че скритите хомосексуалисти са обзети от манията, че всеки срещу тях е също така скрит хомосексуалист. Каква параноя трябва да гони някого, за да види "обратност" в стихотворение за приятелство между мъж и жена? По същия начин преди време видя педофилия в едно стихотворение на traveller за малко момиченце. :-)
По-добре си признай и педофилията, и педерастията, ще ти олекне. Мир и любов!

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 25.07.2012 @ 19:29:51
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Ако поставя traveller и теб от едната страна на една "литературна" монета, Ангар го виждам откъм нейната обратна страна. Това исках да кажа на Ангар. В смисъл, да не си губи времето с нещо толкова далечно и неразбираемо за него. А "обратният влак" е негов израз в коментара му.
Не зная защо тук говориш за педерастии и педофилии...

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от krasavitsa на 25.07.2012 @ 20:51:56
(Профил | Изпрати бележка)
Виж ти.. но тогава трябваше да кажеш, че Ангар е обратен, а не стихотворението и аз.
Щом според теб "обратни стихотворения и обратни анализатори (редактори)" било похвала, ако реша да те похваля, трябва да те наричам обратен ли?
Опитваш да ми се правиш на лисица, но и това не ти се получава. Щото не е едно и също дали ще кажеш "да мина да те взема" или "да взема да те мина", нали?
Приятелски съвет - признай си педерастията, papacot, ще ти олекне. Не виждам друга причина все да ми се навираш и да повтаряш, че съм била мъж гей. Никой хетеро мъж не ходи подир гейовете, за да ги обижда. А при толкова мъже тук в сайта ти единствен го правиш.



]


Re: Спахме с нея във една постеля
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 25.07.2012 @ 21:23:16
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/
Цитирам те, макар че това няма нищо общо със стихотворението на ангар и мястото му не е тук. Както не беше тук мястото и на стихотворението на traveller...

"Всеизвестно е, че скритите хомосексуалисти са обзети от манията, че всеки срещу тях е също така скрит хомосексуалист".

Всеизвестно е, че това е мит, създаден и тиражиран от хомосексуалисти. :)

А и на теб никога не съм гледал като на скрит такъв.
Що се отнася до мен, ако усетя подобни наклонности у себе си, първо на теб ще си призная. :)))))

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от krasavitsa на 25.07.2012 @ 22:32:20
(Профил | Изпрати бележка)
Ние с Ангар си говорим кротко и твоето място не беше тук, нито ти е работа да му даваш "съвети" като: "Ангаре, нищо не разбираш от обратни стихотворения и от обратни анализатори (редактори)."
Впрочем, за това поредно просташко изказване по мой адрес би трябвало пак да получиш бан, но аз пак няма да занимавам админите, сама ще се оправям с теб.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 26.07.2012 @ 00:15:04
(Профил | Изпрати бележка)
Признанията и коментарите на извънлитературни наклонности нямат място тук!
Целият този задушевен разговор няма нищо общо с текста на Ангар, нужно ли е да бъде отбелязвано специално?! Следващият път си го проведете на бележки, моля да се счита за последно предупреждение.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от krasavitsa на 25.07.2012 @ 16:06:38
(Профил | Изпрати бележка)
Няма нищо забележително, нито поразително в петте ми реда анализ, Ангар. Както е известно, аз съм читател по професия. :-))))
Правила съм подобни анализи и на други автори, с които не само че не сме си говорили в постелята, но и не сме се виждали, и те са казвали, че разчитам правилно казаното от тях.
Сега – за твоето писане. Не съм съгласна с един друг поет тук, който все ти казва, че не си пишел поезия. Поезия пишеш, но кредото ти „пиши просто и ясно” определя мястото й, а то е – в отделенията. С поезия като твоята децата започват да учат „а”-то и „б”-то на поезията – ритъм и рима. Няма лошо. Само че по-нататък изразните средства на поезията се усложняват с използването на символи и метафори, които трябва да се научат. А някои особено добри поети успяват да създадат и нови. Това вече са върховете в поезията.
Прочети за кръга на Гадамер – читателят трудно може да надскочи себе си, ако не го водят за ръчица. Затова съм съгласна с теб, че не само когато се критикува, но и когато се хвали един текст, е хубаво да се дава обосновка.
Твоят прочит на стихотворението е като на селскостопански работник, да ме прощаваш - но ни беше много забавен и на двамата с traveller, който те поздравява.
Както отдавна е известно, той обикновено пуска стихотворенията си след консултация с мен, затова много рядко го коментирам. Както и аз му давам за одобрение анализите си, преди да ги пусна. Така че това ми тълкувание не се оспорва от него.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 26.07.2012 @ 11:34:56
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
"Изразните средства на поезията са символи и метафори, които трябва да се научат. А някои особено добри поети успяват да създадат и нови. Това вече са върховете в поезията."

Но: "Аз се отнасям с подозрение към превъзнасянето и преувеличаване на ролята на метафората. Защото тя рядко присъства по върховете на поетическото творчество!"
Това са думи на един много голям поет, и аз много се зарадвах да ги прочета, защото и сам бях стигнал до това прозрение - преди повече от трийсет години, описвайки един въображаем полет, бях написал:
"Мѝнах и над Парнас.
Там напористи автори,
с метафори като амфори,
цвилеха във захлас.
И си помислих: "Жалко!
Метафористи много,
а пък поети - малко.
Същото като у нас."

За вас най-добрият поет е най-добрият метафорист, но "метафорист" още не значи "поет".
Защото какво е метафората в поезията? Обслужваш персонал, слугиня. Както и римата. "Робиня тя е, и е длъжна да се подчини!" - казва за нея Боало.
Но на кого е робиня тя, коя е царицата на поезията? Царицата на поезията е съдържанието! Или, ако употребим дума от мъжки род, цар на поезията е смисълът!
И не смисълът обслужва метафората, а метафората трябва да обслужва смисъла! И, като слугиня, тя трябва да си знае мястото; да го обслужва, но никога да не се откъсва от него, да го засенчва или да го замъглява.

"Не трябва да кръжи от смисъла далеч,
на лов за ярък цвят изящната ви реч!"

Да оприличим стихотворението на човешко лице (не знам дали и друг е използвал тази метафора). Лицето изобщо е съдържанието. А римите, метафорите и пр. са украшенията му. Римите, като съзвучия, да оприличим с ушите. А метафорите – с веждите. Лице без вежди не може, но когато веждите се разрастват толкова, че закриват и очите, и бузите, и челото – това също е анахронизъм. Тук много важна е мярката. Според мен Травалер повече или по-често клони към метафористите – набляга повече на метафорите, за сметка на ясния смисъл.

А къде са метафорите в моето, в това ми стихотворение? Защо ги няма?
Защото за някои стихотворения съдържанието си е самодостатъчно и без украшения. Дрънкулки не са му нужни. И за моето стихотворение главното е съдържанието, случката. И очаквах, че ако възникне дискусия, тя няма да бъде за поетическите му достойнства и недостатъци, а за това правилно ли е било поведението на лирическия, как би трябвало да постъпи, за да не се случи най-лошото (за да не се случи нищо), и с какво да се утеши.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от krasavitsa на 26.07.2012 @ 13:47:17
(Профил | Изпрати бележка)
Съгласна съм с теб, Ангар, че крайностите не са за препоръчване – но това е вярно за всички жизнени сфери, не само за поезията. А ти дали не я караш съвсем без метафори? Не съм обърнала внимание досега.
Разликата между писането без и със метафори, символи и пр. е нещо като тази между конкретното и абстрактното мислене – в развитието си човек започва с конкретното, но по-нататък, според интелигентността си, овладява и различни нива на абстрактното. Затова ти казах, че твоето писане е само азбуката на поезията, а нататък има още.
Обаче не бях права да ти кажа, че писането ти е за деца – и за възрастни хора става, но за такива, които не са отлепили от познанията, придобити през отделенията, и свикнали да боравят само с конкретика. Има доста такива възрастни хора.
А за утешение на лирическия тук мога да кажа само, че тази жена не е била за него. :))))))))))))))))

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 26.07.2012 @ 14:52:13
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Би трябвало да се обидя, Красавице, от това че ми приписваш такъв примитивизъм. Но думите ти не могат да ме обидят, нито дори да ме огорчат, защото не са верни. Използвам метафори, и още как! Ето една, която много си харесвам:

"И както мислим, че е още лято,
едно внезапно щъркелово ято
тревожно закръжава над града.
Изтръпва въздухът от хладен порив.
Разграбени, пустеят равнините.
През проходите в Стара планина
преминали, на есента войските
забиват в скатовете и горите
червено-жълтите си знамена..."

Това е метафора от поемата ми "Карнобатска повест" - сравннение на настъпването на есента с нахлуване на вражески орди.

Но една метафора - и толкова, край. Колкото да покаже, че тази повест поет я пише. А по-нататък повествованието си продължава, защото най-важно от всичко е съдържанието.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от krasavitsa на 27.07.2012 @ 09:31:54
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм споменавала примитивизъм, нито искам да те обидя. Просто те ситуирам, така да се каже. :))))
Ще опитам пак, с друго изкуство:
"Зайченцето бяло" е една безсмъртна детска песничка, но като музикално постижение кой би я поставил наравно с Деветата симфония на Бетовен, например? Децата я възприемат и й се радват, без да имат никаква музикална подготовка, а колко са възрастните, които изпитват удоволствие от симфонична музика? От едно ниво нататък е нужен жизнен опит и поне средна обща култура, за да може да се възприеме и хареса произведение на изкуството.
Още един пример с вдигналото наскоро шум стихотворение на Албатрос "Аз искам да те помня все така". Какво ще разбере от него един неук човек от народа, който не познава Дебелянов? Ще каже: "Кви глупости дрънка тоя, споменава за вопли на некакъв дебел, па после и некъв Димчо уж бил седял при тях. Е, и? Какво от това, какво е станало? Разкажете ми го, де!" :-))))

Аз също като теб ценя най-много съдържанието на един текст, затова чета предимно проза. Поезията като жанр има изисквания, които неминуемо поставят ограничения на автора, когато иска да изкаже сложна мисъл, а художествената проза ползва почти всички художествени похвати, които ползва поезията.
Но пък поезията предоставя други възможности и на автора, и на читателя, върху които са писани томове литература и да се опитвам да ги вкарам в един коментар би било много опростенческо.

Хареса ми метафората ти, браво. Дано да не е единствена в поемата ти. :-)))))

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 27.07.2012 @ 13:56:05
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
"Дано тази метафора не е единствена в поемата ти. :-)))))"

Внушили сте си (защото ви се иска да е така), че стиховете ми са бедни на метафори, и отричайки ме, се опитвате да го внушавате и на останалите. Но метафори в стиховете ми има толкова и такива, колкото и каквито трябва да бъдат, за да бъдат стиховете ми хубави.

"Устни, устни, устни, устни -
като дъхав мед сте вкусни!
Щом за вас загубим вкус -
и животът ни е пуст!"

В този куплет има три метафори: устни = дъхав мед; устни = любовта изобщо; липса на любов = на безсмислен живот. И този ли куплет е за деца от предучилищна възраст?

И нека този, който ме отрича като поет, да цитира тука един свой куплет, в който в четири реда да има три подобни метафори.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от apostola на 23.07.2012 @ 21:10:03
(Профил | Изпрати бележка)
Много е игриво и напевно,Ангаре!Чете се с лекота!
Поздравление! Привет!


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 23.07.2012 @ 22:26:49
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Апостоле. И на мене ми звучи весело, макар по съдържание да е тъжно.
Прибързано го пуснах в Поезия - по-добре би стояло в Еротика или Хумор.
Не си разрязах вените - психоаналитикът ми каза, че ако всеки мъж, който се е изложил, си режел вените, жив мъж нямало да е останал.

]


Re: Спахме с нея във една постеля
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.07.2012 @ 17:53:54
(Профил | Изпрати бележка)
От личен опит знам,
че една жена или
можеш да я разбереш
или да я ... уважиш, де :)


Re: Спахме с нея във една постеля
от angar на 23.07.2012 @ 22:19:32
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Лео. Но аз с много опит не мога да се похваля. А и че мога да разбера жените не съм си и помислял.
Има една много мъдра и интересна книга - "За верните и неверните жени". Та там се казва, че тази наука - за жените - от ума на един човек, колкото и мъдър да е той, не може да се обхване.
Лейла постна стихотворение за заспалия при нея мъж, та си помислих че всъщност може би не само в мъжа е била вината; че може да е било като моя случай.

]