автор: ivliter

Макар и никак да не исках,
достигнах времето в което
денят не носи нищо
и нищичко не обещава вече.
От огледалото ме гледа друг човек,
когото още не познавам.
Амбициите прецъфтяха
и целите забравиха завинаги
пътеката към моя дом.
Повяхна цветето
на радостта безмерна от живота
и слънцето към мен поглежда иззад облак.
Загубиха се птиците на часовете сладкогласи –
сега до мен достига грак на гарван само
и медения вкус на бързите сезони
доби усещане горчиво на пелин.
Стърча в деня си, като гладен просяк,
прострял ръка за залък смисъл…