автор: Boryana

Пепеляшка:

Да започнем оттук: Аз не съм Пепеляшка!
Вместо златни къдрици мятам конска опашка.

Вместо сребърна рокля вея потник и дънки.
Огърлица си нямам- две халки дръзко дрънкам.

Не пристъпвам изящно със красиви пантофи-
само биха ми пречили- гоня вятър и строфи.

Не слугувам на мащеха и във тикви не вярвам.
И на ум не ми идва за принц да мечтая!

Затова, щом, възпитан, романтичен и смешен
появи се отнейде и стеснително рече:

„Нося твойта пантофка… Цял живот съм те чакал.”,
Креснах право в лицето му: Ама…ти… Откачалко!

Откъде се извъди- невъзможно приличен
и защо си се опнал да ми сваляш звездите?

В зеленчуци не вярвам и във плъхове- също.
А от приказни феи вече ми се повръща.

Грабвай тая подметка и – дим да те няма!
С тая ризка изгладена…ходом- марш…и при мама.

Той погледна през мене, нещо сякаш прошепна,
повъртя във ръцете си тая гадост ниедна

И понечи…Пристъпи…После рязко се врътна
и си тръгна. Обаче…със очите ми тръгна.

Тръснах черна опашка. Абе, кво ли ми пука!
И защо да ми дреме кой се махнал оттука?

Още повече- някой, тотално измислен…
Аз не съм Пепеляшка! Ох…дали да му пиша?...

Принцът:

Да… Не ставам за нея. Тя е огън и пламък.
Като цяло картинката е от ясна по- ясна.

Всичко схванах прекрасно. Само нещо не мога:
откъде да намеря лек за тая тревога,

дето свива стомаха ми и ме блъска обратно
към оная там- лудата. Към оная- прекрасната.

И защо ми се случва, просто не проумявам!
Не е честно, историята всъщност не е такава!

Лъже лошо, без мяра, тази приказна фея!
Трябва да си отида… Ако мога без Нея…

Трябва, само че- не! Бях дотука послушен.
Ако трябва, с легендата ще се хванем за гушата!

Не ми пука за тикви, хвърлям тая пантофка
И се връщам, защото съм самотен, самотен….

Срещата:

- Ти какво дириш тук?! (Боже, мейла прочел е!)
- Имах път… (Всъщност лЪжа.) Търсех теб. Точно тебе.

- Но нали си наясно? Аз не съм Пепеляшка…
Нямам сребърна рокля, мятам конска опашка…

- Виж… не нося пантофка… И харесвам опашки.
И съм влюбен в момиче- смахнато и прекрасно…

Просто дай ми ръка. И тръгни с мене боса.
Ако спреш по нагорното, на ръце ще те нося…

Феята:

Уморих се до смърт с тия приказки нови.
Никой вече не спазва мойто приказно слово.

Нито рокли им трябват, нито дивни корони.
Мойта пръчка вълшебна дребни сълзи отрони…

Хайде, плъхове, дииий! Да вървим към гората…
Няма нужда от нас… Тя му хвана ръката…