Какво да ти кажа любими,
(при мене отдавна е ясно).
Като влак със вагони от рими,
се пренасям от място във място.
И крайпътните гари научих,
(не, че трябваше - просто по навик...).
Скрила себе си в тебе заключих,
но разбрах, че е тясно да двама.
Ти тогава ме върна със клетва,
а после сам ме отряза от клона.
Дерайлирах след двадесет метра,
но пораснах със няколко тона.
И отново се върнах при релсите,
за които съм явно родена.
Построих своя гара за връщане,
и превърнах ловеца в мишена.
И чак тогава реши да ме имаш,
(но твоето време изтече).
Изоставаш със пет обиколки,
и няколко стотин баира.
Та, какво да ти кажа любими,
(днес едва ли са нужни мотиви).
Ти си празен вагон - лоша рима,
а аз се целя в локомотиви.