Самотност няма,
когато до тебе като извор
звънтят звуците на славеи...
Самотност няма,
когато най - скъпите очи,
раждат сълзите красиви...
Самотност няма,
когато в съня си се разтваряш
и си прегърнат от сънища,
в които мечтите пеят в хор...
Самотност няма,
когато ръцете ти са влюбени
и се сгушваш под
бялото крило на ангел...
Защото ти си този,
който не може без нищо.
Защото ти си
думичката ,, съм,, !
И съществуваш...