автор: Boryana

Страхувам се от погледи, които
се ровят в мен със злостна любознателност;
страхувам се от гнилото им искане,
от пошлите искри на долни страсти.

Страхувам се от думите, които
ме удрят с ръкавици от любезности,
и от изтънчената им перфидност,
извиваща се змийски върху вените ми.

Страхувам се от показни „обичам те”,
които нищо никога не значат;
от слузесто- сладникави учтивости,
преливащи през бент от нищоказване.

Страхувам се от смелостта си също,
обричаща ме винаги на загуби;
от свободата- подлата, насъщната,
пред избори която ме изправя.

Накратко, се страхувам от живота си.
Което всъщност само означава,
че тук не съм щастлива. И съм просто
един затихващ напев. Зрънце плява.

И може би е време да си тръгна,
защото съм трагично непригодна
да бъда част от липсата на смърти
и фон за рафинирани жестокости.

За послепис остана да ви кажа:
Не се страхувах само от страха си…
Той, знаете ли…всъщност ме запази.
И не можах във вас да се превърна.