автор: nikoi

Направена от кол и от въже,
от някаква любов, звезди и глина,
във приказката осмото джудже,
сега съм тук. А утре ще замина.

В примирие с останалия свят,
с кометите и тежките свръхнови,
аз чакам пламъците да заспят
и добротата да стопи оковите.

И някой ден, религиозно ням,
лишен от правоверни и неверни,
ще зная, че нататък ще предам
добро, пробило облаците черни.

Въжето ще се люшка в празен храм,
на кола ще се вее бяло знаме...
Ще има просто вяра. Вяра, знам.
И бог ще е един единствен само.