Да тръгна е едничкото ми право,
със хладните си стъпки в пътя огнен.
Не съм достигнал себе си. Забравям.
А как тогава да се превъзмогвам...
Не вярвам на човешките компаси,
не вярвам на човешкото усещане
и как да продължа отправността си,
когато всичко в мене е човешко...
Нима е всяко тръгване наужким...
И огненият вятър разпилява
по пътя си душевните ми стружки.
Да тръгна е едничкото ми право.