автор: angar

През якàта разкопчана,
видях нежното ти рамо.
Погледа си да отместя -
не можах.

Там сияе матов пламък
и, като го зърнах само,
да го угася с дъха си
пожелах.

Колко скръб ми причиняваш -
да гася не позволяваш,
а сърцето ми изгаря
нощ и ден.

Ти якàта закопчавай,
та поне на друг не давай,
да изгаря и да страда
като мен!