автор: Nasko_K

Замръзнал в хубостта си като статуя,
в античната си горост като паднал Феникс.
По каменните устни няма да ме видиш Янис -
в театрите от срам и суета.

Весталките реката щом нагазят,
със кошниците с пламнали зърна.
Те ще се взират в хубостта ти Янис -
в росата от окъпана земя.

И Лета е потънала във кръв,
в студен ръкав водите и замръзват,
дъшите отпреди във скръбни мисли се въртят -
те чакат хубостта ти Янис.

Девойките с бедра от мрамор бял,
поли повдигат в танц да те прегърнат.
А аз във студ и грях с кован,
усетих като леден допир твойте устни Янис.

Във пантеон от жадна похот те поех,
измислих си милувки хладно-бели.
Като стрели... и с тях нощта превзех -
поех ги в устни - в кръг окло теб...
и ти във мен избухна... Янис.