автор: meiia

"Делото за спасяване на давещите се
е дело на самите давещи се!”
Илф и Петров

Не че ти пука, всъщност, не че ти…
А ми се щеше на някого да му пука
ей така, както на птица й се лети,
както тръгва към юга наесен оттука.
Просто така, извън голямата страст
на някого да му гръмне нощем в челото,
отвътре, онази, която още съм аз.
Не която ме мислят Доброто и Злото.
Да му светне на някого, че сред това,
което се сипе отгоре ми, няма конфети,
а тежички думи и кардинали-слова.
Лицемерие странно и са сякаш поети
небсните ангели. Все към някаква чест
ме зоват по убеждение и с реверанси.
Даже Господ ми праща по хубава вест.
Проглушават ме с „Ню Ейдж” ренесанса:
да съм дело на себе си, будна, добра.
Но по дело съм давещ се вече и значи
похабила животи и доста мъжки ребра,
в грешка създадена и по втория начин,
да се взема в ръцете си не би било зле,
да посръчкам в ребрата даже СвръхАза.
Иначе май съм почти приказното козле,
дето мъти водата и вълкът му е казал-
ще го хапне на сандвичи, мъти-не мъти
водата от извора. Ако трябва, какво пък!
Щом нагазиш в реката, виновен си пъти.
И без това светът се е втурнал наопък,
но не в стремеж на пъстърва, не и нагоре!
Щом и риба се дави, то за мене е блато
всяка чужда ми сламка или акватория…
Не ти пука, че така ме напуща и лятото?!
Нищо. Любовта се оказа ничия територия.


-----------------------------------------------
А за оптимистите..
;):

http://vbox7.com/play:599b0e1437