автор: Boryana

А всъщност просто не се случи нищо.
Небето продължи да бъде синьо.
Не паднаха от дървесата листите.
Земята се въртеше. Предвидимо.

Не тресна гръм. Нито вулкан изригна.
И новините не се промениха.
Убиваха невинните във Сирия.
Прогнозата за времето бе: тихо.

Жената, дето нощем спи във парка,
събираше кашоните си сутрин.
Автомобилите крещяха с клаксони.
И обичайно всичко бе безумие.

Да, всъщност просто не се случи нищо.
което е необяснимо странно,
Предвид това, че вече има смисъл
единствено във твоето оставане.

Предвид това, че изведнъж земята
в очите ми се завъртя обратно.
И аз застинах- част неосъзнатост,
пред осъзнаването за превратното.

Защото всичко е предначертано.
И ще изчезна- миг преди разсъмване…
Преди да се превърнеш в моя рана.
Преди във край за теб да се превърна.

А утре новините ще са същите.
и жегата ще продължи да души.
И никой не разбра, че те поглъщам,
както земята- чакан дъжд след суша.

И никой не разбра, че те обичам
във този миг- така, че миг след него
ще се измести земното привличане.
И винаги към мене ще те тегли…