автор: petinka

`Зех да съ угля`ам - момък да `аресам,
`ма тва не й шига,
щоту те пу цял ден `одат
с прашки у г*а.
Ех, къде гу тоя `арен, дет да ми й мерак-
да ма носи по мегданя
с накривен калпак,
да си иска `сичко ( сал не космодиск ),
чи тугава за къде съм!?
Тюх - късмет свидлив!


Сетиф са - сабаалян йощи - шъ си търся мъш
аз пу плажа - б... буй да има,
свирка също. Дръж
са тугава, мила мамо - водя не къв да е зет-
с черно тяло, с руса кóса...
( малиии... - мáсло с мед!)


Няма ( убещавам тука ) да ни гу моря-
да ни гу подкарвам рану
в росното сено,
няма да пладнува даже в нашите лозя,
щот да гу на`апят може
разни гадинЯ!.
С жежко тяло (в постеля - кат в оная ръж,
дето някой нейде търсил
друг поне веднъж)
ще го галя с нежни длани, пък тогава - стой,
гледай как война съ води-
нежно и без бой! ;)


`Ма... прати ми ПЪРВО, мамо,
от уназ отвара,
дет от тати си я крила гóдин сто в дувара.
Ши му дам да я изпие
без да ми съ мръщи,
пък тогава г`лей как влиза
зет в *кокоша къща!

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
* кокоша - къщичката на баба Яга