автор: Albatros

Във „Хилтън” снощи нямаше места –
преспах в тунела на Централна гара.
И си сънувах хубави неща –
как ти ми правиш банички с извара,

целуваш ме, наливаш ми кафе,
четеш ми стих на Яворов за Мина,
и с твоето манто от кадифе
си ходим из Борисова градина,

почерпих те с пакетче шам фъстък,
от шлюпките герданче ти направих –
дори бат Рамбо, Арни, Долф и Чък
ме гледаха със зле прикрита завист.

Летяхме из Вселени без предел,
но – като свирна влакчето за Мездра,
събудих се във мрачния тунел
със чувството, че съм летял над бездна.

Лежах като един посечен пън
под пламналите витошки масиви...
И исках да не свършва онзи сън,
във който ние бяхме с теб щастливи!