Измих лицето си с роса
от закъснялата трева,
съблякох и последните
окови,
пролях сълза за детството
си скъпо,
и влязох в живота
аз без броня-
като Давид, подготвена
за битка...
Срещах приятели и врагове-
достойни и не дотам.
Имах и победи-малки и големи,
а в пораженията се калявах
все сама.
Но обичта към хората
ме завладя,
а изкуството в сърцето ми запя,
то като любовта в мен туптя
и битката с живота
всеки ден горя...