автор: Marta

Пиктограмни знаци

Листата по пътя чета си.
Странна есенна писменост.

Тесни и заоблени, големи и малки. Като длан. Жълти от слънце, червени от свян.
Знам, че няма невъзможни неща. Вече не се тревожа. Мога да обичам, обичам да се смея. Готова съм да се обзаложа, че човек може да е най- големия си приятел. Само ако иска.
А поискаш ли- можеш.
Искам да летя като листата, да кръжа на бавни кръгове докато се спусна до земята. Без усилие, без жал и без усърдие. С лекота. Естествено като дишането. Правя всеки ден онова което считам за основно в живота, гледам птичетата си. Докато са в гнездото. Те без друго ще изхвръкнат утре. Сега аз искам да им дам това, което мога. И да съм до тях. За да са хора. Вярвам в традиционните ценности, в домът, в заедноста, в доброто. Пилея се по вятъра също като листата есенни. Губя се на части, като "Разсеяния Джовани". Цялостна ще съм ако давам щастие. И моля се за мир, за зелено в синия ни кръгъл дом, моля се да мислим за другия като за себе си. Тогава ще се осмисли животът в глобалното село. На мен ми е добре в този свят, аз съм част от цялото, организмът е един. Клетка съм, а не микроб.
Обичам е равно на творя. Творя е равно на горя. Светя. А светло ли е вътре и към отвъд намирам нишка, която можа да се разтъче в път, надниквам. И Бог надниква. Тогава храмът е в мен.
Живея с удоволствие. Вървя по есенни листа. Тесни, обли, кафеникави, златоалени, като длани.
Пиктограмните знаци на живота.
Уча се да ги чета и така...минавам.
Червената линия.

Знам
Мога
Искам
Правя го
Морално
Цялостно
Глобално
Творчески
Трансцедентално
С удоволствие