автор: anonimapokrifoff

Дай, наборе, да пием още по сто, пък салатата все ще я донесат по някое време. И ти казвам, идва миналата седмица при мен едно младо и засукано, ама засукано! От тоя, новия модел, дето се чудиш как гръбнакът им не се прекършва от тежестта на циците. Че откъде да знам дали са истински? Не можах да я обарам там, беше донесла едни маркови дънки да й ги скъся. После ги разгледах, дънките де – нищо особено, даже малко калпав шев, ама днешните дават луди пари за парцали.
Наздраве! Накарах я да ги обуе, пък завесата на пробната ми, сам се сещаш, прозира. Едни тънки дълги бедра, едно вирнато малко дупенце, сигурно в прашки обуто, а отпред, главата си режа, косъмче няма. Прелест! Страшна кройка! Подгъвам аз, а погледът ми все нагоре бяга. Знаеш ли, викам, че тази седалищна извивка не е за твоята конструкция? Дъното ти виси, а трябва да те подчертае, каквато си ми стройничка... Пък онуй само кима – съгласява се. Че като ми зашариха ръцете, чак треперят,внимавах само да не я убода с топлийките. Форми ти казвам, братче, фантазия! Цял ден да й дърпаш тегели и хич да не спреш, докато моторът ти не сдаде багажа! По едно време хлапачката се киска – стига, казва, си ме гъделичкал. Още малко, кандърдисвам я, разтвори си крачетата, че хубаво да обера хлабавото отпред, пък тя: „Няма да стане твоята, чичка! И от мен да го знаеш, че сега са модерни такива дънки. След един час ще се върна, да си готов!” И ме стрелка с едни хем лукави, хем сериозни комбали – то и очите й били хубави, светлокафяви такива, ама кой да ти гледа тях...
Айде, да сме живи и здрави и да се пукат душманите! Тя ме направи, вярвай ми, целия на дърво, мамицата й! Такова чудо от години не ме е сполетявало. Ако бях хвърлил топа в тоя момент, нямаше да могат да затворят капака на ковчега... И тъкмо си фръцна облото задниче към вратата, едва не се сблъска с една грамада. Не жена, човече, огромно женище! Е как да й разбера годините? Да не съм й искал личната карта? Нарисувана, издокарана, напарфюмирана – може да е на 40, а може да е на 60. Сега вече с тия козметики трябва да си врачка, за да познаеш коя на колко е. Дишам аз, значи, през устата, за да се успокоя, ама гледам да не е много шумно. Какво желаете, госпожа, питам я, а гласецът ми едва-едва излиза, сякаш съм обърнал на екс десет ледени мастики. Щяла да жени сина си, искала да й ушия костюм, но първо дошла да се консултира за модела и за плата.
Като чух „костюм”, наборе, чак не повярвах на ушите си. Кой днес отива при шивач за такова нещо? Всеки гледа готовото, че е по-бързо и по-евтино – е, ако не е от пустите му маркови дрехи, разбира се. Знаеш ли откога не ми се е случвало? Откакто разкарах оная Мара, зарзаватчийката, и си седнах на задника, но оттогава много вода изтече. Идват при мене да им преправя нещо, цип да сменя, крачоли да скъся, чат-пат по някое панталонче или поличка да ушия – а, миналия месец имах и две блузи. Но костюмът е друго нещо, висша категория в нашата работа, където и майсторлъкът, и калпазанлъкът си личат. И знаеш ли кое го прави толкова особен и територия само за заклети професионалисти? Са-ко-то. Защото пола или панталон всеки ще ти скалъпи, но сакото е друга бира, не е за всяка уста. Там не просто работата е много – кроиш, подлепваш, тропосваш, пробваш, коригираш, шиеш, пак мериш, слагаш подплънки, хастар, пък да не ти обяснявам как гладенето... Добре де, знам, не те интересува, само исках да кажа, че трябва наистина да си владееш занаята от а до я, за да изработиш такава дреха като хората.
Наздраве, ама май само аз пия... Дръж се, викам си, Петре, че да не паднеш. Сако ще шиеш, пич! То хубаво, ама на кого? На хипопотам! Как се докарва свястна линия на чудовище? После си казвам: ти майстор ли си, или лукова глава? Онова засуканото всеки ще го облече, и то без да е виждал през плет ножица и игла – майката му е ей туй женищище да го направиш да прилича на човек. Обаче оная, като бръкна в чантата и ми извади един италиански „Бутик” и ми перна в лицето какво си е харесала, взех да давам заден. Така искам да изглеждам, казва, и направо ме довърши. Ами тя, манекенката, по-тънка от бута й. Не знам, мънкам аз, госпожа, то на картинка нещата са лесни, важно е да се съобразим с вашата фигура, да й подчертаем достойнствата... Каканижа, щото клиентка е все пак, не върви да я обиждам, пък и ми се шие сако, та две не виждам. И какъв е проблемът, пита дебеланата, можете да копирате кройката от списанието. Как да я светна, че най-големият размер на същата тази кройка не може да покрие и половината й? Няма такива работи, отговарям, аз съм майстор, който си уважава занаята: нищо наготово не се ползва тук, всичко се прави по мерките на клиента. Нали затова е поръчка?
Аз май ще обърна още една... Колко, та колко плат да купела. Първо сантиметърът да си каже думата, мадам, аз съм след него. Ами почвайте, отвръща. Да, ама направо се сдърпахме за фасона на полата. Да бъдела същата – скосена. Нищо не ми струва да й я ушия, но после на какво ще прилича с тая талия, дето с просто око се вижда, че е по-широка от ханша? На обърнат конус... Не може, госпожо, Вие не сте някоя точилка, имате си дадености – нека да бъде веревна, точно оттук надолу да пада свободно, да Ви се подчертаят краката... Кандиса. Най-сетне стигнахме до сакото. Съгласих се да е същият модел, но я убедих реверът да е остър, че да я източва. И взех да свалям мерките: подскачам, значи, около нея като бантамско петле, а главата ми е на нивото на цомбите й. Майко мила! Едва ми стигна сантиметърът да й хвана гръдната обиколка! После й викам: с този сутиен ли ще го носите сакото, а тя казва, че да. Ами тогава трябва да видя какво е разстоянието между мамилите, а оная клепа, сякаш й говоря на френски, и не вдява. Между зърната на гърдите Ви, госпожо!
Не съм мръсник, не откачай – точно с нея ли?! Става дума за редингот, човече: фианките отиват до средата на циците, без тази мярка не може... Ами добре, вика тя, и тъничко се подсмихва. После снех и височината на бюста и клиентката съвсем се ухили. Ще ти се свие на тебе усмивката, мисля си, като ти кажа колко плат ти трябва – не двойно, а тройно, сравнено с разхода за жена с нормални килограми. Обаче не познах – не трепна. Май не ме разбра и повторих. Чух Ви, казва тя, утре ще Ви донеса плата. Ама внимайте, уточнявам, да не е някой с ширина метър и петнайсет или метър и трийсет – под един и четирийсет няма да купувате...
Цяла нощ, братче, го сънувах това сако: първо грамадно като палатка, после изведнъж си стана колкото за мадамче с големи цици и тънка талия. И пипнато, ама пипнато! Беше вишнево и от фина студена вълна. Подлепих го с най-скъпото текстилно подлепващо, направих джобовете с две филетки (с една и баба знае)и наклон от 45 градуса; с капаче, леко изтеглено във външния ъгъл... Не му сложих от простите дунапренени подплънки, ами... Добре де, тях няма да ти ги обяснявам, но ще чуеш какъв беше хастарът – точно в същия тон и от вискоза, не някакъв изкуственяк, че шом се изпоти жената, да се вмирисва. И го прикачих с ръчен шев – както се прави в най-добрите модни къщи. Класа, наборе, класа! Наздраве!
Какво стана после ли? На следващия ден тя дойде. Не готиното младо маце бе, дебелата. Онова се върна същия ден – пристигна с един почти на моите години, само че какъв мерцедес има, да ти падне шапката... И не й беше баща. А мощната ми тръсна един плат, черен и с модерния еластан, дето трябва да гладиш до припадък и като гламав да блъскаш с камбура, че да изпечеш шевовете. Аз тъкмо щях да затварям и тя ми вика: „Каня Ви, господине, да пием по една ракия вкъщи! Хич не ми се отваря глътката, като съм сама.” Оп-паа! Втасах я! Ами сега?
Отдавна не съм се разписвал на чуждо, наборе, и си казах, че я имам друг такъв случай, я не. Пък и закога да чакам, нали утре може да ме удари под корема меката болест? Обаче взех да се почесвам по плешивата глава, защото не е лесна работа да се захванеш с такава жена – то да не ти е онова младото, дето и цък, цък, язък ще му стигне? Пък и с него има надежда да ти дойдат неподозирани сили. А тая какво да я правя? От друга страна, ще вземе да се обиди и тогава отиде и сакото! Дръж се, викам си, Петре, че ти е каменно името! Обаче ще можеш ли да кроиш на такъв широк тезгях? Дали ще ти е достатъчно здрава иглата, няма ли да се огъне баш в решителния момент?
Момче, за мене още една, ама тоя път малка... Както и да е, реших се. Тя беше с кола. Кара си по пътя, пък аз се успокоявам, че ще й тегля първо на ръка една тропоска: ако трябва, и с език ще шия, пък после, ако е рекъл Господ, може и да й ударя някой и друг тегел.
Оказа се, че живее сама – била счетоводителка, не се оплаквала от материалното си положение. Хубав й е апартаментът, уютен. Сложи ме да седна в трапезарията и веднага донесе ракията и салатата. Пихме по една, наля на мен втора, а тя отиде да метне на скарата малко месце. Явно се беше подготвила, защото пържолите й бяха накиснати в марината, а каймата за кюфтетата беше омесена. Докато станат готови, аз понапреднах с ракийката: хубава такава, пивка, плъзга се. После тя сервира вечерята и минахме на вино – страхотно, между другото, но не видях какво точно беше. И си гукаме, гукаме – основно тя, защото ми разказваше живота си. Всичко вървеше от добре по-добре и аз се отпуснах, стана ми направо мързеливо. Тя наля по коняче и каза, че ей сега ще донесе мелбата. И аз, наборе, съм заспал на масата...
Лесно е да се смееш – на чужд гръб и сто тояги са малко. А на мен ми се реве! Колко дълго ме е търпяла, не знам, но по някое време ме разтърси и вика: „Ставай, махай се! Ходи си да спиш при твоята, при мен такива не минават! И утре ще си прибера плата!” Хвана ме с два пръста за яката и ме вдигна – нали съм едно джезве кокали... Окопитих се за нула бройки и си повтарям ядосано: що не взема аз на тебе да ти разхлабя совалката, да ти скъсам ремъка? Ама късно, братче, късно – ясно ми беше, че и да се кротне, вече никаква няма да я свърша. И така – отиде сакото, та се не видя! Язък!
Тръгвам, наборе, че моята ще има да ми трака на главата като стар разцентрован сингер... Айде, със здраве!