автор: kasiana

(фентъзи)

Превод от български на гръцки: Narwal

          Имеона не последва Алекс в басейна. Усмихна му се обезоръжаващо и каза да не я безпокои през следващите два часа. Взе лаптопа и се отправи към своята каюта. Остави го на бюрото. Влезе в банята и застана под душа.
          Водните струи докоснаха кожата ù - с цвят на праскова, плъзнаха се по нея и я обгърнаха гальовно, любувайки се на красивото младо тяло с идеални пропорции. Тя притвори очи и се заслуша в песента на водата, която неусетно я пренесе в скита на Еспòра…

          Александър и жрицата стояха един срещу друг.
          Той – обгърнат с тъмна ленена пелерина с качулка, изпод която я гледаха зеници, потопени в ириси с цвят на метличина. Нозете му бяха обути с меки боти, подходящи за скалистия терен. Привидно приличаше на отшелник, но Еспòра знаеше, че не е, защото виждаше под дългото наметало леко бойно снаряжение. Тя пусна златиста прахан в овален сребърен съд, поставен върху издялана в скалите масичка.
          В пещерата бликна ярка благоуханна светлина. В нейното сияние пред царствения гост се открои фигурата на стройна девойка. Дългите ù тъмноруси коси бяха подредени в плитка, в която блещукаха малки кристали, непознати на Александър... Сребърна диадема с аметисти украсяваше гладкото чело на жрицата. Ризница, изплетена от тънки нишки мелхиор* обгръщаше ръцете до лактите и от врата до средата на бедрата, които бяха пристегнати с ленени панталони. От коленете надолу бе обута с меки кожени ботуши.
          На една от стените бяха окачени флейта, лък и колчан със стрели. До тях, в издълбана в скалата ниша, пристъпваше от крак на крак стоманено-сив сокол скитник, най-бързата птица сред пернатите обитатели на небесните висини…

ИЛЮСТРАЦИЯ:

сокол скитник

          Александър учудено се взря в изумрудените ириси на Повелителката. Вместо жрица на достолепна възраст, каквато очакваше да срещне, пред него стоеше красива девойка с осанката на храбър воин…
          До нея бе приклекнал снежен барс, готов за скок, ако нещо или някой направи опит да застраши жрицата.
          Еспора долови недоумението на смелия македонец и първа наруши тишината:
          - Не се чудете, Велики Защитнико на мъжете. – обърна се тя към него на гръцки - Вие пристигнахте благополучно, където трябва и при когото трябва. Аз съм Повелителката на Небесните коне. Но защо оставихте най-верния от хетайрите си – Хефестеон – пред входа на пещерата? Извикайте го. Нека дойде при нас. Тук няма кой да Ви навреди, защото сме под закрилата на вечно бдящото Око на Танг – Ра…

ИЛЮСТРАЦИЯ:

Воини на Танг-Ра

          Александър извика Хефестион.
          В това време пълната Луна застана точно над един, едва видим улей в тавана на пещерата. Тънък лунен лъч се спусна през него и докосна виолетов кристал върху двуметров сталагмит, издигащ се от пода. Цялата пещера засия във феерия от цветове. Лунният лъч се раздвои. Единият в посока към входа на скита, другият към срещуположната страна. Чу се леко скриптене. Двата лъча бяха задействали невидим механизъм, който затвори входа и отвори три лакти широк процеп в стената с ловните принадлежности на Еспора. Тя взе флейтата и покани гостите си да влязат през него, а след това – да седнат на каменна софа в открилата се пред тях втора, импозантна пещера. Повелителката допря флейтата до устните си и засвири нежна мелодия…След това изпя думите на ония терцини, които бяха омаяли Александър…
          Между два от сталактоните в далечината излезе друга жена с одеяние, подобно на това, с което беше Повелителката на Небесните коне. Еспора я представи на Александър и Хефестион:
          -Това е оракулът на Богинята Майка на българите, Мада – Ра.

          В този миг яхтата се разлюля… Имеона се върна в действителността, спря душа, попи водата по тялото си и облече копринен халат в нежно виолетов цвят. Тя излезе от банята и погледна през люка на каютата. Далече от яхтата, дългият хобот на торнадо въртеше и засмукваше всичко по пътя си…

          На вратата се почука. Миг след това в рамката ù застана Алекс Магнум. Беше по бански. От красивото му тяло се стичаха тънки струйки вода.
          - Госпожице Раева, налага се да прекъсна двучасовото ви уединение, но неочаквано в акваторията на Венеция, макар и доста далече от яхтата, се появи торнадо. Екипажът е в пълна готовност да отреагира според указанията, ако този въртящ се вихър внезапно промени посоката си на движение и се окаже заплаха за нас. Но според моите скромни познания, мисля, че това няма да се наложи.

          Алекс облече синия сатенен халат, който държеше в едната си ръка и неочаквано за нея попита:
          - Ими, каква беше тази песен, която се лееше от каютата ти? Откъде я знаеш?
          - Това все още е тайна – отвърна Имеона.
          - Но, Ими, това е песен, която чувам в сънищата си! – възкликна Магнум.
          - Невъзможно е, Сър! Това е песен, изпълнявана от главната героиня в новия ми роман. Освен ако…

          Тя замълча…Не посмя да изрече на глас бликналото в душата ù предчувствие…
          И сякаш в потвърждение на мислите ù, Алекс каза:
          - Ими, почакай, ще ти я изпея на гръцки…
          Девойката кимна и Магнум запя...
          Ими слушаше и гледаше удивена.
          Когато и последните звуци на песента затихнаха, Алекс я помоли:
          - Ими, би ли ми позволила да прочета главата, в която си записала тези терцини. А нотирала ли си песента?
          - Нямах време да сторя последното, Сър… Вие така неочаквано се върнахте, че…
Тя не довърши думите си. Стана, принтира въпросния текст и мълчаливо му го подаде.
          Той седна в близкия фотьойл и се зачете...
          Имеона го наблюдаваше внимателно. Усети тръпката, която премина и разтърси цялото му същество, но не разбираше какво точно става с него. Беше написала вече доста страници от биографията му на учен, но той не я допускаше да проникне в тайниците на душата му.
          Според него само научната му дейност трябваше да съставлява биографията му, а личният му живот не биваше да става достояние на обществото…

          Алекс спря да чете, стана от фотьойла, приближи се до Имеона, привлече я към себе си и погледна в очите ù – в тези красиви смарагдово зелени ириси, които го зашеметяваха…
          - Ими, това е моят сън, Ими! Един от многото, които още от дете идват при мен нощем…Но как е възможно ти да го знаеш с такива подробности! Недоумявам! Защо си се захванала с личност като Александър Македонски? Толкова много е писано за него!
          - Всъщност аз пиша за Повелителката на Небесните коне… Александър се вплете неочаквано и за самата мен в сюжета…А може би това е Александър Македонски от друго земно измерение… Мама Бела казва, че на човек му се дава преди раждането да избере един от два пътя за живота си… Под това тя разбира възможността за проявление на една същност в две различни измерения… Може би аз се докосвам до другото възможно измерение, в което Защитникът на мъжете би имал съдба, различна от тази, която знаем от историците и романистите в нашето измерение…
          Алекс Магнум слушаше удивен Имеона Раева.
          Когато я избра за свой биограф, не подозираше, че може да ù повери, освен рациото на същността си, и нейните духовни извисявания…
          - Но защо не си написала песента и на гръцки? – прекъсна мислите си той.
          - Защото гръцкият ми е не е на нужната висота, пък и според сюжета това се случва в някоя от следващите глави…И защото исках да се консултирам с един мой добър виртуален приятел – полиглот, поет, романтик... Но ето, прочети сам превода на гръцки и транскрипцията му с български букви, които той ми изпрати тази сутрин по мейла.
          Имеона отвори един файл върху десктопа, принтира го и подаде страничката на Алек. Той зачете внимателно:

Στο καλπασμό μέσα από τις πόρτες του χρόνου
τρεχω αδιάκοπη Σύμπαν
ουρανό με λευκουϛ ηππουϛ χιόνι.

Και Τανγκ Ra αγώνα με αναβολέα
Orenda τρόπος για να κρατήσει τη φυλή
αιωνεϛ, αιωνεϛ, αιωνεϛ…..

* * *

Сто калпазмò мèса апò тис пòртес ту хрòну
трехо адиàкопи Сùмпан
уранò ме левкус ипус хиòни

Ке Танг Ра агона ме анаволèя
Оренда трòпос я на кратùси ти филù
еонес, еонес, еонес

          - Чудесен превод! – изрече с нотки на одобрение и едва скрита ревност Алекс Магнум, след което допълни:
          - Ими, невероятна си! Боже, колко много общо има между нас! И колко малко знаем един за друг!
          Той целуна ръка на девойката и напусна щастлив каютата ù…

          Имеона го изпрати с усмивка, след което си пусна „Полета на кондора”, седна в един от фотьойлите и се понесе на крилете на музиката към ония далечни планини, приютили някога в пазвите си древния род на българите…

МУЗИКА:

Полетът на кондора

------- ------- ------- ------- ------- ------- ------- ------- ------- ------- -------

*мелхиор: сплав от мед и никел, от която се правят монети. За първи път е доказано нейното използване 200 г. преди Хр. в Бактрия , чиито монети имали една част никел и пет части мед, подобно на стария китайски мелхиор, който обаче китайците започват да използват за производство на монети едва през VІ век след Хр.