автор: sabin

Притча

Бяха му казали,че да намериш доброто е все едно да стигнеш да хоризонта.
Но това още по силно го амбицира.Обикновено,където и да отидеше,отговорът бе много близък с предишните,че Доброто е било тук,но са го прогонили,и никой не знае къде е отишло.А резутати от неговото присъствие силно си личаха.Получилите добро гледаха по смирено и кротко,но им бяха зашили с игли устата за да не говорят за него.
Човекът пхродължаваше да търси Доброто,но винаги закъсняваше с ден поне. То винаги му избягаше по пътя.Вървейки,човекът чу някакъв глас в края на едно изоставено село.Огледа се и видя друг човек,който галеше една змия.Очите му бяха замъглени от плач.Обясни,че се наложило да убие влечугото,защото иначе щяло да го ухапе.И му казал човекът,че той е Доброто,но вече не е, защото е убиец.Нашият човек прекръстил Доброто и го прегърнал като му казал че много се радва,защото е преминал много път за да се срещне с него...И му простил убийството.Но в суматохата се явили и други змии ,които не били особено почтени към нашите добри познайници.А те не се отбранявали и за да останат добри предпочели да станат жертви на змиите.