автор: mariaNE

Разстреляй ме! И без това съм свикнала
(от болка вече няма на къде).
Не ме е страх, защото съм единствена,
прераждаме се...и се деля на две.

Убий ме! Даже два пъти ако поискаш
(изобщо не ми пука от смъртта).
Пред мене тя изглежда твърде ниска,
косата и...прилича на метла.

Отричай ме! Безповодно - по памет,
задраскай всички снимки и писма.
Аз пак ще дишам в тебе като навик,
очите ти...с очите си ще спра.

Избягай ме! На сто километра време,
смеси лицето си със чуждите лица.
Опитай всичко за да бъдеш ти без мене,
и щом ти писне...прибери се у дома.